— Скай Монстър! — извика Магьосника от товарния отсек. — Вдигай тая проклета рампа и да изчезваме!
— Готово, Маг.
Двигателите на „Хали“ завиха още по-пронизително в подготовка за излитане. Едновременно с това товарната рампа започна да се вдига и през бавно затварящия се процеп Магьосника видя преследвачите — гневна колона тежковъоръжени коли.
Рампата вече бе наполовина затворена. И изведнъж конвоят се раздели в средата и отпред бавно излезе нов Хамър, въоръжен с установка за изстрелване на ракети, монтирана в задната му част.
Хамърът стреля — от установката излетя единствена, но смъртоносна ракета — и Магьосника разтвори широко очи при мисълта какво ще се случи, когато тази ракета попадне в отсека и се взриви… само че ракетата рязко се отклони и изчезна от полезрението. Той въздъхна облекчено. Не ги бяха улучили. Миг по-късно разбра, че изобщо не е така. Разнесе се експлозия и Магьосника осъзна, че ракетата е улучила един от двата двигателя на „Халикарнас“ отдясно.
Попадението беше пряко — ракетата се заби във външния от двата двигателя, пръсна го на хиляди парчета и остави на негово място плътен облак дим.
— Начукаха ми го странично! — изрева Скай Монстър, прищрака моментално няколко ключа и започна да изхвърля горивото, което можеше да бъде възпламенено от експлодиралия двигател, като едновременно с това блокира всички горивоподаващи тръбопроводи, така че огънят да не се разпространи към резервоарите в самото крило.
Едва тогава намери кураж да погледне навън през десния прозорец на кабината. Двигателят се бе превърнал в купчина огънат метал и извити проводници. Налагаше се да се освободи от него. Излитането все още бе възможно, но само с три двигателя щеше да е в значителна степен затруднено — сега щеше да им трябва по-дълга писта, защото набирането на достатъчна за излитане скорост щеше да стане по-бавно.
Не можеше да има никакво съмнение — повредата бе тежка.
Самолетът намали.
Преследващият ги конвой съкращаваше разстоянието.
Гледката бе невероятна.
Грамадният 747 фучеше по магистралата през пустинята, преследван от цяла орда военни машини — хамъри, джипове, камиони и автобуси, — всички се носеха с над 100 километра в час, като глутница хиени по следите на ранен бивол.
Щом излезе на подходяща дистанция, конвоят откри стрелба.
Съвсем естествено първата цел бяха гумите на „Халикарнас“, само че гигантският самолет разполагаше с протектори от кевлар, способни да устоят на всякакви куршуми.
Затова преследвачите предприеха втора, много по-опасна тактика.
Първият преследващ камион изскочи напред и се мушна под лявото крило на „Хали“.
Без да губят време, войниците от египетските специални сили — бяха цял взвод — предприеха стандартната тактика срещу самолет: скачаха на покрива на кабината и оттам се прехвърляха на крилото в най-ниската му точка, мястото на свързването му към фюзелажа на „Халикарнас“.
Скай Монстър безпомощно наблюдаваше от кабината.
— Проклятие!
Погледна през прозореца от другата страна и видя цял автобус с войници да завива под другото крило.
— Мамка му… мамка му… мамка му…
В този момент в кабината влязоха Магьосника и Лили.
— Какво става?
— Загубихме четвърти двигател и сега ни вземат на абордаж откъм крилата! — обясни бързо Скай Монстър. — По никакъв начин не можем да се защитим. Те са като бълхи, които не мога да изтръскам.
— Трябва да направиш нещо…
— Магьоснико, не съм чувал някой да се е отървавал в подобна ситуация. Правя каквото мога.
— Не можем ли да излетим?
— Можем… но ми трябва много по-дълга писта. — Скай Монстър започна да клати самолета наляво и надясно.
Египетските войници на крилете почнаха да се мъчат да запазят равновесие, търсеха за какво да се хванат. Неколцина паднаха на пътя.
Но повечето намериха за какво да се хванат, а и от автобуса вече се качваха още.
„Халикарнас“ — носеше се по магистралата със скорост, която не му позволяваше да излети — беше обречен.
Магьосника погледна картата на местността и каза:
— След пет километра магистралата се изправя. Правата отсечка е дълга около два километра. След това отново започват завои през хълмовете и това продължава чак до суданската граница.
— Искаш да кажеш, че това ни е пистата ли? — изръмжа Скай Монстър.
— Единствената ни писта.