— Щом ти си тук долу, кой кара самолета?
— Магьосника.
— Магьосника не може да кара и колело — каза Джак. — Качвай се горе и веднага отвори задната рампа, за да се качат и другите. Аз ще поема охраната на вратите.
— Джак, почакай! Трябва да ти кажа нещо! Съвсем скоро пътят свършва. Само с три двигателя сме и ми трябва много по-дълга писта, за да излетим, а тази отсечка е последната, която мога да използвам.
— Кога ще излезем на нея?
— Две минути… не повече. Джак… Джак… какво да правя, ако… ако не всички успеят да се качат?
Джак съвсем сериозно отговори:
— Стигне ли се дотам, вземаш Лили, Магьосника и Стълба и се махате оттук! Това е основният приоритет. — Той тупна пилота по рамото. — Но да се надяваме, че няма да ти се наложи да вземеш подобно решение.
— Разбрано — отговори Скай Монстър и хукна към горната палуба и пилотската кабина.
След първия си неуспешен опит египтяните подновиха усилията си да атакуват боинга: под димящото дясно крило на „Халикарнас“ се вмъкнаха нови два автобуса и група въоръжени до зъби мъже изскочиха на покривите им и се прехвърлиха на крилото на „Халикарнас“.
Където обаче ги посрещна Джак.
Приклекнал на едно коляно, полускрит зад отворената врата и шибан от безмилостния вятър, Джак откри стрелба срещу превъзхождащите го противници.
Само че в мига, в който свалеше един, мястото му се заемаше от следващ.
Беше невъзможно да издържи на това темпо дълго. Хвърли бегъл поглед през рамо и видя, че наближават завой на магистралата. Зад завоя…
… започваше дълга права отсечка.
„Сега трябва бързо да направиш нещо, Джак!“
Във вратата над главата му се заби откос и той видя следващата вълна нападатели… и още по-лошо — видя, че носят леки армирани щитове, точно като онези, които използва полицията при борба с уличните безредици.
Мамка му…
Той стреля и първият нападател падна, улучен в окото през дупката за гледане.
Нещата започваха да излизат извън контрол.
След това видя пътя зад тях и го обхвана пълно отчаяние.
Беше се появило тежкото подкрепление на египтяните…
… под формата на шест американски хеликоптера „Апачи“, приближаващи откъм Абу Симбел: бяха леко размити от трептящия от жегата въздух над пустинята. Зад тях се носеше друга армада военни коли, само че този път американски.
— По дяволите — прошепна Джак, когато челният хеликоптер изстреля две ракети „Хелфайър“ към самолета, после викна: — Скай Монстър!
Скай Монстър скочи в креслото на главния пилот и в движение натисна бутона за спускане на рампата.
В ухото му изгърмя гласът на Джак:
— Скай Монстър! Изхвърли лъжливи цели!
Без замисляне Скай Монстър удари друг бутон с надпис „Диполни отражатели“ и от опашката на „Халикарнас“ излетяха във въздуха два подобни на ракети обекта.
Първата ракета „Хелфайър“ уличи една от лъжливите цели и безобидно се взриви високо над ускоряващия „Халикарнас“.
Втората — заблудена донякъде, но не съвсем, от лъжливите цели — се стрелна покрай тях и се заби в пътя под дясното крило на боинга. Тежкият самолет се раздруса и насмалко да прегази двата автобуса с египетски войници под дясното крило.
Но в същия момент самолетът взе последния завой и излезе на финалната права отсечка на територията на Египет.
И пак в същия момент едновременно се случиха няколко неща.
Скай Монстър изкрещя в микрофона:
— Правете, каквото ще правите, но бързо, защото след малко излитам!
А Стреч видя как трети египетски автобус се промъква явно незабелязан под лявото крило на самолета. На покрива му имаше войници.
— Мечо Пух! — обади се той на фриландъра зад себе си. — Ще се наложи да се качиш сам по рампата. Аз ще опитам да се справя с тоя автобус.
— Разбрано! — отговори Мечо Пух.
Стреч отби наляво, ускори и остави фриландъра на Пух на трийсетина метра отзад, пред вече широко отворения вход на товарния отсек.
После даде газ до дупка и заби автобуса си в египетския, като в последния момент извъртя волана и го изтласка от шосето сред облак от пясък, дим и прах.
Мечо Пух не изпускаше от поглед товарната рампа на „Хали“.
Малкият фриландър се стрелна напред, но в същия миг Алби извика: „Внимавай!“ и Пух завъртя волана, за да избегне настигащия ги отдясно хамър.
Хамърът се размина с тях на косъм и излетя от пътя.
— Благодаря, младежо! — извика Пух.
В същия момент иззвъня телефонът на Зоуи.
Тя — мислеше си, че е Магьосника или някой от другите — отговори с диво: „Да!“.