— Здравей — тихо каза мек женски глас. — Ти ли си Зоуи? Аз съм Лоуис Калвин, майката на Алби, обаждам се да разбера дали всичко е наред.
Зоуи за миг онемя.
— Лоуис?! А… ъ-ъ… здравей! Ами… прекарваме си чудесно…
— Алби при теб ли е?
— Алби ли? — Зоуи се опитваше да осмисли гаврата на съдбата, допуснала подобен телефонен разговор в точно този момент. Накрая просто подаде телефона на Алби. — Майка ти е. Опитай се да си по-дискретен.
Над главите им изсвистя ракета.
— Мамо… — започна Алби.
Зоуи не чуваше репликите от другата страна, а само думите Алби:
— В момента сме в източната конюшня… Да, на джип съм… А, страхотно е… о, да, да, много добре си прекарваме… Лили ли? Лили е добре… Да, ще… Да, мамо… Да, мамо… Окей, мамо. Чао!
Затвори и върна телефона на Зоуи.
— Отлично — похвали го тя.
— Мама ще откачи, ако разбере къде съм и какво става — каза Алби.
— И моята — изръмжа Мечо Пух, докато маневрираше зад „Халикарнас“… и в този момент… бам!… отляво ги удари друг хамър, който никой от тримата не бе забелязал.
Фриландърът отскочи надясно, загуби подравняването с рампата и се блъсна в единия от двата египетски автобуса, атакуващи дясното крило на самолета.
— По дяволите! — изкрещя Мечо Пух.
На дясното крило на „Халикарнас“ Джак продължаваше да стреля по египетските нападатели. Изведнъж видя фриландърът да изниква пред погледа му изпод опашката на самолета, притиснат между единия египетски автобус и много по-голям и тежък от него хамър.
Колкото и да бе странно, първата му мисъл бе за Алби — приятеля на Лили, малкия верен приятел на Лили, — който сега бе долу и… изведнъж, напълно необяснимо и ирационално, той прозря с някакво късче на съзнанието си, че съдбата на Алби е здраво свързана с тази на Лили, че той по някакъв начин я подкрепя и й помага, че й дава сила — и в този миг Джак разбра, че не може да допусне на това момче да се случи нищо, лошо. Зоуи и Мечо Пух можеха да се погрижат сами за себе си, но не и Алби.
Трябваше да действа. Незабавно.
— Хор — викна Уест. — Ако можеш някак да помогнеш, ще съм ти много благодарен.
В този момент още двама египетски войници се опитаха да се качат на дясното крило — и двамата носеха щитове, — но в същия миг Джак изскочи иззад прикритието си, стъпи на крилото, застреля и двамата в очите през процепите за гледане, грабна единия щит и скочи долу… на покрива на първия египетски автобус, който караше под крилото!
А там срещу него се изправиха точно седмина египтяни от специалните сили, за миг поразени, че ги напада един-единствен човек.
В този миг Хор се вряза между тях с опънати напред нокти — остави три широки кървави бразди в лицето на първия войник и извади от равновесие втория.
Това даде на Джак нужния му миг отвличане на вниманието, защото той нямаше никакво намерение да се задържа излишно на покрива.
Без да изпуска щита, той бързо се извъртя и скочи напред точно пред предното стъкло на автобуса, като в момента на скока прикрепи магхука на Астро към покрива.
Скоростта го залепи за стъклото на автобуса — за пълно изумление на водача, — но Уест продължи надолу, просто нямаше как да спре, пусна кевларовия щит под себе си в мига, в който стигна до летящото под автобуса пътно платно, и като използва щита като скейтборд, се хлъзна под предната броня!
Плъзна се по цялата дължина на автобуса — под него! — лежеше по гръб на армирания щит, като използваше здравото въже на магхука, за да контролира колкото е възможно плъзгането си.
И през това време извади своя „Дезърт Игъл“ и стреля във всяка важна метална част, под която премина — оси, електроника, кабели на спирачната система, маркучи на хидравликата — така че когато изхвръкна изпод задната броня, египетският автобус се заклати и излезе от пътя.
Само че невероятното плъзгане на Джак още не бе завършило.
Вторият египетски автобус — онзи, към който бе притиснат фриландърът на Мечо Пух — вървеше плътно зад първия, така че Джак се плъзна и под него, все така върху щита.
В мига, в който мина под предната броня, натисна бутона на магхука и освободи въжето.
Вече се плъзгаше свободно. Колелата на фриландъра бяха на няколко метра от него, а от другата им страна виждаше много по-големите гуми на хамъра, така че докато се плъзгаше, стреля между колелата на фриландъра, за да ги пробие.
И успя. Хамърът изостана, но междувременно двама от египетските десантници в него успяха да скочат на Фриландъра и да нападнат Мечо Пух.
Макар че трябваше да се бори срещу двама, той успя да отклони колата си от автобуса и отново се озова зад рампата на самолета — тя изглеждаше съвсем близо.