Третият му бе познат. Беше китаец, по-възрастен, с гневен поглед. Това бе полковник Мао Гонли от Китайската народна армия, когото Джак бе видял за последен път в системата от капани на Лао Дзъ. Бе го оставил да се дави в дима на газова граната, а на всичкото отгоре му бе счупил и носа.
Четвъртият обаче бе човек, когото Джак познаваше отлично. Реши (правилно), че двамата по-млади бойци са негови лакеи. Русокос и синеок, четвъртият бе американски полковник, известен с позивната Вълка. Джак не го бе виждал от години и беше повече от щастлив, че е така.
Вълка разглеждаше Джак — безпомощен по гръб и прикован към пода на ямата — с особено изражение.
После се усмихна и каза:
— Здравей, синко.
— Здравей, татко — отговори Джак.
Мъжът над него бе Джак Уест-старши.
Джонатан Уест-старши — Вълка — гледаше сина си.
Зад него — скрита от погледа на Джак — се простираше вътрешността на огромна подземна мина. В нея стотици едва държащи се на краката си изпити етиопци бяха накацали по високите десетина етажа строителни скелета, въоръжени с мотики и лопати, и снемаха пластове уплътнена през вековете земя от древни каменни сгради.
— Isopeda isopedella — бавно каза Вълка, но гласът му въпреки това отекна из огромната пещера. Джак не отговори. — Обикновеният паяк ловец — поясни Вълка. — Едър, дългокрак, характерен за Австралия. Подобен по размер и известност на тарантулата, макар за него да е известно, че може да израсне до повече от петнайсет сантиметра дължина. — Джак продължаваше да мълчи. — Но въпреки страховития си външен вид паякът ловец не е смъртоносен. Може да се каже дори, че изобщо не е опасен. Ухапването му би причинило само временна локална болка. В този смисъл е заблуда, фалшификат. Животно, опитващо се да маскира с размер и сила своята неефективност… в значителна степен като теб. Никога не съм харесвал позивната ти, Джак.
По челото на Джак се стече капка пот.
— Къде са приятелите ми? — попита той с дрезгав глас, гърлото му бе пресъхнало. Имаше предвид Стреч, Мечо Пух и Астро — никой от групата не бе успял да се спаси при преследването край Абу Симбел.
В същия момент Вълка дръпна Астро до себе си. Младият американец изглеждаше наред, но най-странното бе, че не носеше белезници. Не каза нищо, само студено погледна надолу към Джак.
„Нима Астро е бил човек на Вълка през цялото време?“, запита се Джак. Подобна възможност не бе изключена. Но не, беше убеден, че е разпознал в Астро, свестен човек. Как бе възможно да е бил подставено лице?
— А другите двама?
— Не мисли за тях — отговори Вълка. — Те със сигурност ще те надживеят, макар и не с много. В момента разговаряхме за недостатъците на позивната ти, синко.
— Не съм я избирал аз. Никой не избира сам позивната си.
Вълка отмести поглед, после внезапно попита:
— Как е майка ти? Колкото и да се мъча, не мога да я открия. Сякаш самата тя не го желае.
— И защо ли? — каза Джак.
Обяснението за неблагополучията в брака на родителите му изискваше да се познава бащата на Джак.
С могъща физика и изключителен ум, Джон Уест-старши бе интелектуално суетен, убеден в превъзходството си, независимо за какво ставаше дума. Като стратег той нямаше равен на себе си в Съединените щати, методите му бяха дръзки, безжалостни и — най-важното — успешни. Постиженията обаче само разпалваха вярата му, че е всемогъщ.
Но когато тази безкомпромисна ожесточеност се бе настанила в брака му и бе придобила физически форми, майката на Джак бе изоставила Уест-старши и — за да го вбеси максимално — бе потърсила и получила развод в австралийски съд — австралийски съд, моля ви се!
След това сякаш бе изчезнала от лицето на света, но всъщност бе намерила убежище в отдалечения град Брум, в Западна Австралия, недалеч от фермата на Джак.
Вълка сви рамене.
— В момента тя няма значение. Но когато всичко това приключи, ще си поставя за цел да я намеря.
— Ако можеше да ни види сега… — обади се Джак.
— Ти се справи добре с Маршал Джуда в надпреварата за Седемте чудеса — каза Вълка. — Джуда беше умен. Но налагаше ли се наистина да го хвърлиш в турбината на самолет?
— Е, поне не го разпънах.
Чертите на Вълка се втвърдиха.
— Джуда работеше за мен. Точно както някога и ти би могъл да работиш за мен. В крайна сметка провалът му, макар и достоен за съжаление, не беше пълен. Защото Тартар бе само началото. В момента сме изправени пред много по-голяма мисия — отклоняването на Тъмната звезда и спечелването на наградите. А както знаем, Мощта на Тартар наскоро бе неутрализирана от общите ни врагове — японското Братство на кръвта. — Джак не знаеше това и изглежда, издаде този факт с лицето си. — Не го ли знаеше? — усмихна се Вълка. — Не си чул за церемонията, извършена от тях по време на лятното равноденствие при Втората пирамида под Великденския остров — географски противостояща на Гиза? Някои от нас искат да управляват света, Джак, други като теб държат да го спасят, а има и трети — като нашите вманиачени на тема чест японски приятели, — които искат да му сложат край… Те бяха онези, които забиха самолета в Бурж ал Араб, за да унищожат Огнения камък. Пак те устроиха засада на британските командоси на кея в Абу Симбел. Смъртта не ги плаши. Да си камикадзе, изглежда, е в кръвта им и те възприемат саможертвата като върховна чест.