— Страхотно — прошепна Джак.
Етиопецът с чука бързо се заизкачва по стълба в единия край на ямата. Но Вълка не беше приключил:
— Обърни внимание на каменната плоча, върху която си легнал, синко. Тя е една от десетките, спуснати в тази яма през последните триста години. В момента ти лежиш върху слоеве вече разпънати етиопски християни. Ти няма да умреш от разпъване — това е бавен начин да се умре и понякога отнема до три дни. Не…
Джак чу зловещо стържене и изведнъж от едната страна на отвора на ямата се показа голяма плоска каменна плоча, влачена на ролки от група етиопски пазачи. Плочата бе с форма, която идеално съответстваше на сечението на ямата, в която се намираше.
— … ти ще бъдеш смазан и така ще се превърнеш с един от слоевете в забележителната вяра на тези хора.
Джак разтвори широко очи.
Плочата вече скриваше наполовина отвора на ямата.
Щяха да я пуснат върху него.
Мамка му!
Нещата се развиваха прекалено бързо.
Джак задиша по-бързо. Огледа се и спря поглед върху дясната си ръка, окървавена и прикована към плочата под него.
Плочата под него… от самата мисъл за нея му се повдигаше, особено като си представеше смазаните разпънати като него етиопци.
— Сбогом, Ловецо — напевно каза Вълка и плочата го скри от погледа на Джак. — Ти беше наистина добър войник, истински талант. Повярвай ми, че наистина страшно съжалявам. Можехме да се сражаваме заедно и щяхме да сме непобедими. Но сега, поради твоя избор, също като паяка, символизиран от позивната ти, ти трябва да бъдеш смазан. Сбогом, сине.
Плочата запълни изцяло отвора на ямата и Джак изкрещя: „Не!“. В този миг етиопците изтеглиха дървените валци, които я задържаха над ямата, и масивната плоча падна от височина шест метра. Полетя право към Джак Уест-младши, страните й едва се докосваха до стените на ямата. Секунда по-късно се стовари върху дъното с тежък удар, който отекна из пещерата.
Вълка хвърли последен поглед на плочата, която току-що бе смазала сина му. Тя не бе съвсем хоризонтална — точно така трябваше да е, след като бе паднала върху издатина. След няколко дни щеше да се изравни като постепенно досмаже гниещите останки на Джак Уест-младши.
Вълка леко сви рамене, обърна се и тръгна към подемника, който водеше извън мината. Мао, Рапирата и Ножа го последваха.
Не и Астро.
Той залитна замаян и двама етиопци, които Джак не бе видял, му помогнаха да запази равновесие.
— Татко — каза Рапирата и кимна към Астро, — какво ще правим с него?
Вълка спря и погледна за миг Астро.
— Безсмислен жест от страна на враговете ни в Щатите… жалка комбинация на безволната администрация, решила да застане на страната на тези нищожни малки нации. Но не бива да оставяме доказателства за ликвидирането на американски военнослужещ. Вземе те го с вас. Когато дойде на себе си, ще трябва да избере: да стане един от нас или да умре.
— А другите двама? — тихо попита Ножа. — Израелският снайперист и дебелият втори син на Анзар ал Абас?
Вълка се замисли за миг.
— Израелецът още горе ли е?
— Да.
— За главата му е обявена значителна награда. Шестнайсет милиона долара. Мосад са готови да ги платя след отказа му да се подчини на заповедта им във връзка с Висящите градини. Съдбата му е подпечатана: ще го върнем на Стария майстор и ще си поискаме наградата. Шестнайсет милиона са си шестнайсет милиона. След което старият отмъстителен Мюниц и Мосад могат да го изтезават, докато не им писне.
— А вторият син на Абас?
Вълка погледна назад към старата мина.
В другия край на огромното пространство, до далечната стена, висеше малка средновековна клетка, окачена над широк басейн с хвърляща отблясъци течност.
В тази клетка, на десет метра височина над басейна, бе заключен Мечо Пух.
Беше мръсен, окървавен и отекъл след премеждията по египетската магистрала, но бе жив. Ръцете му бяха широко разтворени и задържани в това положение от оковите, хванати през пръчките на клетката.