Течността под него бе смес от вода и арсен. Макар мината да не се водеше за златна, от време на време миньорите откриваха в стените следи от злато и използваха арсеновия басейн, за да го отделят от земната маса. Басейнът се използваше и за наказване на онези, които биваха залавяни да крият злато в телата си — оковаваха крадците в клетката, спускаха ги в басейна и ги давеха в тъмната гъста течност.
За голяма изненада на пазачите Вълка и хората му не се вълнуваха особено от намереното злато и с охота позволяваха на слугите си да задържат изкопаното от робите.
Вълка и подчинените му се вълнуваха от нещо много по-различно — нещо, което според древната легенда лежеше заровено някъде в подобните на кули каменни постройки в стените на мистериозната подземна пещера.
Вълка изгледа жалката фигура на Мечо Пух, увисва в клетката над смъртоносния басейн.
— Нека пазачите го принесат в жертва на своя бог. На нас той повече не ни трябва.
В този момент двама души излязоха от сенките и пресрещнаха Вълка.
Единият пристъпи напред.
Беше Лешояда.
— Американецо — той погледна лукаво Вълка, — моето правителство започва да губи търпение. Ти пристигна при Абу Симбел твърде късно и Стълбът замине. Знаеш каква беше сделката: ние получаваме първия Стълб с наградата към него, а ти — втория.
— Знам сделката, саудитецо — отговори Вълка. — Ще си получите първия Стълб, но не преди да сложим ръка на втория. Познавам те, Лешояде. Знам и методите ти: известни са случаи, когато си изоставял съюзниците си, след като си постигал своите цели, но преди да бъдат постигнати и техните. Затова искам да съм сигурен, че ще мога да разчитам на твоята вярност поне докато трае мисията. Първият Стълб не е в ръцете ни — притежава го Макс Епер, — но до него можем да стигнем лесно. По-скоро вторият ни създава малък проблем.
— Защо? — попита Лешояда.
— Самолетът на капитан Уест бе забелязан за последно да лети на юг в Африка. Те отиват за втория Стълб, който е в племето неета в Централна Африка. Но неета са неуловими.
— Епер смята, че може да ги открие — каза Лешояда.
— В такъв случай, като намерим него, ще открием и неета, а значи и Стълба. Това би трябвало да устрои дома Сауд, Лешояде, защото заловим ли Епер, ще се сдобием и с вашия Стълб. Ето още един мотив да ми помогнеш сега: обади се на твоите хора и ги накарай да отворят хазната си и да наемат армиите на всяка африканска нация между Судан и Южна Африка със задачата да охраняват всеки път, всяка река и всяка граница в Централна Африка. Ловеца е мъртъв, а Магьосника бяга… не вярвам да е трудно да го намерим. Време е да сложим край на амбициите им.
Вълка стъпи в асансьора, съпровождан от Мао, Рапирата и Ножа, и клетката запълзя покрай стената нагоре. Лешояда и спътникът му останаха долу. След малко четиримата излязоха от мината през изкопана в земята дупка, намираща се на 70 метра над пода на пещерата.
Ножа попита:
— Достатъчно ли е онова, което знае Магьосника, за да открием неета?
Вълка отговори, без да спира:
— Макс Епер е светилото в тази област и поне до момента всичките му заключения съвпадат с нашите. Дори да му се случи нещо и да умре, загубата няма да е непоправима, защото ние имаме собствени изследвания, на които можем да се осланяме. Освен това разполагаме и с наш експерт по тези въпроси, до когото винаги можем да се допитаме.
Той мина покрай още няколко етиопски пазачи и се изправи пред седналата в колата си широко усмихната Йоланте Комптън-Джоунс, видяна за последен път в безсъзнание на кея в Абу Симбел.
Лешояда и спътникът му стояха до подемния асансьор на дъното на мината. Спътникът на Лешояда бе пожелал да се задържат още малко тук.
Двамата тръгнаха през мината и спряха пред самотната клетка, висяща над арсеновия басейн.
С оковани към пръчките на клетката китки Мечо Пух приличаше на пленено животно.
От клетката бе невъзможно да види разговора между Лешояда, спътника му и Вълка при асансьора, така че когато сега ги забеляза да се приближават, сбърка присъствието им с предстоящо спасение.
— Братко! — извика той.
Ятагана — защото това бе спътникът на Лешояда — го изгледа безстрастно.
Мечо Пух раздруса прътите на клетката и викна:
— Братко, побързай да ме освободиш! Преди да са се върнали…
— Няма да се върнат — каза Ятагана. — Поне не скоро. Не и преди тази мина да е разкрила тайната си.
Мечо Пух замръзна и спря да друса прътите.
— Братко, нима не си тук, за да ме освободиш?