Зоуи беше зад волана, а Магьосника държеше включения радиоскенер и подслушваше радиочестотите за предавания.
Малко преди залез скенерът улови съобщение на военните до всички правителствени сили, с което им нареждаше да следят за появата на компактен модел на „Ланд Роувър“ — също като техния, — в който пътуват лица, отговарящи на тяхното описание: руса жена, възрастен мъж с брада, може би трети мъж и две деца.
Зоуи изруга. Радиоуправляеми безпилотни самолети патрулираха въздуха над Кения. Руандийската армия претърсваше страната за тях. Сякаш всички в Африка бяха тръгнали по следите им.
И подобно заключение не бе никак далече от истината.
Тя не знаеше, че дванайсет часа по-рано по инструкции от Лешояда бяха направени многомилионни преводи с начална точка хазната на Саудитска Арабия до десетина отчаяно бедни и безнадеждно корумпирани африкански режима. Всеки превод бе съпроводен с обяснителна бележка:
Открийте черен „Боинг 747“, за който се предполага, че ще кацне аварийно някъде из Централна Африка. На него се намират поне двама бегълци от бялата раса: старец с дълга бяла брада, жена с руса коса с розови връхчета, а вероятно и трети мъж — новозеландски пилот. С тях има две деца: момиченце от египетски произход също с розови връхчета на косата и малко чернокожо момченце с очила.
Всяка африканска нация, която вземе участие в издирването, ще получи $50 милиона просто за усилията си.
Страната, която открие бегълците и залови стареца и момиченцето, ще получи допълнително $450 милиона.
И сега поради наградата от половин милиард долара за главите им по следите им бяха поне десет африкански нации в най-опасния район на света.
Африка.
В ерата на джипиес спътници и бързите пътувания по въздух е лесно да се каже, че светът е малък, но Африка е доказателство, че подобно твърдение е лъжа.
Африка е огромна и въпреки вековете географски изследвания голяма част от покритите й с джунгли централни райони остава недокосната от съвременния човек. Външните й територии — като Нигерия с нейния петрол и Южна Африка с нейните диаманти — отдавна са плячкосани от европейските нации, но безкомпромисният характер на вътрешността й се противопоставя успешно вече петстотин години на опитите за проникване.
Изолацията върви ръка за ръка с тайнствеността, а мистериите на Африка са многобройни.
Мистерия например е племето догони в Мали. Макар да са примитивно племе, догоните от векове знаят, че звездата Сириус в действителност е тройна — тя има два спътника, невидими за невъоръженото човешко око, известни с безличните имена Сириус В и Сириус С. Използващите телескопи западни астрономи откриха това едва в края на 20-и век.
В древните си предавани от уста на уста легенди догоните твърдят, че звездите всъщност са слънца — факт, който е поразително, че се знае от примитивно племе.
Как точно догоните знаят онова, което знаят, е една от мистериите на Африка. Работата е в това, че те не се единственото африканско племе, което знае необичайни и древни тайни.
В центъра на огромния материк Африка се намира мъничка страна, известна под името Руанда.
Хълмиста и скрита под джунглите, тя е широка едва 200 километра и с лекота би се поместила на мястото на щата Кънектикът — един от най-малките в Съединените щати.
Разбира се, светът вече знае за 800 000 члена на племето тутси, избити от етническите хуту в продължение на само един месец, по време на безразборното клане през 1994 година, когато убийците използвали мачете и набити с пирони тояги, наричани масу. Само за един месец от лицето на земята изчезнаха 10% от 7,5-милионното население на Руанда.
Много по-малко се знае обаче за трагедията на оцелелите след геноцида: многото тутси, които не били убити или ръцете им не били отсечени от размахващите мачете хуту. Днес не е необичайна гледката на едноръки местни жители, занимаващи се с ежедневната селскостопанска работа.
Отчаяно бедна, загубила значителна част от населението си в резултат на безпрецедентното клане и неразполагаща с нищо, което светът би желал да купи от нея, Руанда е грозен пример за най-лошите страни на човешкия характер.
Това е черната дупка на Черния континент.
Вечерта спряха фриландъра зад изоставена църква в южната част на провинция Кибуе и го покриха с клони и мръсно чергило.
Църквата бе ужасяваща гледка.
Стените й бяха надупчени от куршуми, около дупките все още личеше размазана засъхнала кръв. Никой не бе направил дори опит да я почисти в десетилетието след 1994 година.
Зоуи стоеше зад църквата и се взираше в тъмнината, стиснала МР–5. Магьосника и децата бяха вътре.