— По време на геноцида тутси се изпокрили в църкви като тази — обясни Магьосника. — Но местните свещеници често били в съюз с хуту. Селяните търсели спасение в църквите, но свещениците ги задържали вътре с различни обещания, а междувременно уведомявали отрядите на смъртта на хуту. Появявал се патрул и избивал всички тутси.
Децата гледаха кървавите дупки от куршуми в стените и си представяха зверствата, извършвани точно тук.
— Това място не ми харесва — каза Лили и потрепери.
— Магьоснико — обади се Зоуи от прага и съзнателно смени темата, — кажи ми нещо. Какво означава всичко това? Ако забравим за Стълбовете, свещените камъни и подземните върхове на Машината, каква е целта на тази мисия?
— Каква е целта ли? — повтори въпроса й Магьосника. — Апокалипсисът, Второто пришествие, краят на света. Във всяка религия има мит за апокалипсиса. Дали това са четирима конници или велик ден, когато делата на всеки човек биват преценявани, откак по планетата стъпва човешки крак, хората живеят с мисълта, че един ден всичко ще свърши зле… Но едновременно с това — неясно как — ние разполагаме с този тест, това върховно изпитание, тази система от Върхове, построена в далечното минало от някаква напреднала цивилизация, която ще ни позволи да избегнем ужасния край, ако… ако сме достойни за предизвикателството. Което ми напомня… Лили, би ли хвърлила един поглед на това, ако обичаш?
Магьосника сграбчи цифровата камера на Зоуи и превъртя на снимката, която тя бе направила при първия Връх на златната плоча, която бяха видели на стената там:
— Можеш ли да преведеш тези редове? — попита той Лили.
— Разбира се — каза Лили. — Прилича на списък, списък на… имаш ли лист и химикалка?
И като хвърляше от време на време поглед върху плочата, тя бързо надраска превода. Когато свърши, текстът гласеше:
1-ви връх: Голямата зала за наблюдение
2-ри връх: Градът на мостовете
3-ти връх: Огненият лабиринт
4-ти връх: Градът на водопадите
5-и връх: Светът на господарите на морето
6-и връх: Най-великият храм сред всички
— Това е описание на всички Върхове… — каза Зоуи.
— И може би най-ясното описание на огромното предизвикателство, пред което сме изправени — допълни Магьосника.
— Градът на мостовете? Огненият лабиринт? — прошепна Алби. — Какъв е този Огнен лабиринт? Майчице…
Магьосника обаче също се бе замислил.
— Лили, извади Стълба, ако обичаш — онзи, който бе зареден при Абу Симбел.
Лили извади Стълба от раницата.
Той все още изглеждаше необикновено… вече не замъглен, а прозрачен със светещата течност в центъра и загадъчните надписи по стъклоподобните му стени.
— Разпознаваш ли това писмо? — попита Магьосника.
Лили се взря отблизо в Стълба… и очите й се разшириха.
После се извърна към Магьосника.
— Това е разновидност на Словото на Тот — каза тя. — Много сложен вариант, но е Тот, няма съмнение. — И пак заоглежда надписите.
След минутка добави:
— Изглежда като смес от инструкции, схеми и символи, групирани във формули.
— Знание… — подхвърли Алби.
— Именно — каза Магьосника. — Възнаграждението за успешното поставяне на първия Стълб в първия Връх. Другите награди са топлина, зрение, живот, смърт и власт. Формулите на този зареден Стълб са някакво тайно знание, предоставено ни от строителите на Машината.
Лили взе нов лист и започна да копира написаното на Стълба. След това почна да превежда заедно с Алби.
Зоуи застана до Магьосника и кимна към двете деца.
— Справят се отлично, а?
— Да. Важно е духът им да не пада, защото нещата тепърва ще стават страшни.
— По-страшни от историите за руандийския геноцид — които им разказваше?
Магьосника се изчерви.
— О… Да… Ммм…
— Няма значение. Виж, има нещо друго, което ме безпокои — каза Зоуи.
— Какво?
— Ти.
— Аз… Защо аз? — объркано попита Магьосника.
Зоуи го гледаше странно и сякаш замислено. След това взе тоалетната си чантичка и извади от нея ножица и самобръсначка.
— О… не, Зоуи… — неубедително възрази Магьосника.
След десет минути Магьосника отново седеше до децата, само че сега бе без брада, а буйната му бяла коса бе обръсната до голо.
Изглеждаше абсолютно различен… по-слаб и някак по-върлинест.
— Приличаш на остригана овца — изкиска се Лили.
— Харесвах се с брада — тъжно каза той.
Лили отново се закиска.
— Добре, Лили — каза Зоуи и вдигна ножицата. — Сядай сега ти на стола на бръснаря. Твой ред е.