— Това обяснява къде отива цялата вода — каза Бел, след като насочи своето фенерче към блока непосредствено пред тях. — Целият под на това помещение представлява огромен дренаж, който отвежда просмукващата се дъждовна вода.
— Една от тайните е разкрита — съгласи се Мадок, макар това обяснение да му се стори непълно. — Къде отива водата след това?
— Може би това не е същинското дъно — предположи Миранда. — Сигурно ще трябва още да повървим.
Мадок плъзна лъча на фенерчето по пода в подножието на стъпалата, насочвайки вниманието си особено към местата, където блоковете се съединяваха.
— Мислите ли, че е безопасно да се върви по тях?
— По-добре накарай Боунс да мине пръв — предложи Ейнджъл.
— Няма проблем — обади се той и се промъкна край сестра си. — Така или иначе ми омръзна да гледам дебелия ти задник.
— Така ли? — намеси се Миранда с нескрит сарказъм. — Сигурен ли си, че него си гледал?
Боунс ѝ се усмихна.
— Може и твоят да е бил.
Без да се колебае, слезе от стъпалото, стъпвайки тежко с единия крак, а след това и с другия върху пищно украсения под.
Мадок се стегна, донякъде очаквайки подът да рухне или от дупките в блоковете да изскочат шипове, но не се случи нищо подобно.
— Изглежда безопасно — каза той и предпазливо се придвижи до Боунс. — Въпреки това внимавай.
— Виж — каза Бел и тръгна да прекосява пода, все едно не беше предупреден. Беше насочил фенерчето си към огромна каменна скулптура, която се издигаше точно в центъра на помещението.
Мадок също насочи фенерчето към скулптурата — познатата глава на влечуго със зейнала челюст, гледаща право в стълбището вдясно от тях.
— Прилича на статуята в Чичен Ица. Онази в основата на Замъка.
Провери накъде гледа, след това се обърна в тази посока.
— Ние дойдохме от запад, което означава, че статуята гледа на юг.
— Интересно — каза Бел, — фигурата в Замъка гледаше на запад, но досега югът постоянно е бил преобладаващата основна посока. — Той плесна с ръце. — Върху диска пишеше, че ще намерим входа към Подземния свят при Пастта на змията. Изглежда, че трябва да го приемем буквално.
Мадок се приближи към статуята, за да я огледа отблизо. Пространството в пастта беше достатъчно, за да застане в нея, което със сигурност беше направено преднамерено. Задната част на зейналата паст представляваше сенчест отвор с диаметър около шейсет сантиметра. Дупката се извиваше надолу и изглежда продължаваше извън обсега на фенерчето му.
— Предполагам, че трябва да влезем там.
Боунс сложи ръце на кръста си.
— Виж, винаги съм готов да пъхам големия си нос, където не му е мястото, но мисля, че трябва да обясня очевидното. Подземният свят е задгробният живот. Мястото, където отиваш след живота. Маите са правели човешки жертвоприношения. Така… мисля, че трябва да го обмислим. Преди да позволим да бъдем погълнати от Пастта на пъкъла.
— Прав е — подкрепи го Миранда.
Мадок се вторачи в нея, очаквайки тя да превърне тревогата на Боунс в зла закачка, но за негова изненада, Миранда не го направи.
— Татко, намерихме Града на Сянката. Ти беше прав, а другите грешаха. Важно е откритието. Затова хайде да се върнем в цивилизацията и да съобщим на света за твоето откритие. Няма нужда да поемаме още рискове.
Бел поклати глава.
— Не мога да си тръгна, без да разбера какво има там долу.
— Съгласен — включи се Мадок, преди Миранда да успее да възрази. — Кейси няма да бъде тук преди утре сутринта. Мисля, че знам начин да погледнем, преди да скочим вътре.
Пет минути по-късно се бяха събрали около таблета на Бел, гледайки видеозаписа на живо от камерата на Миранда. Тя вече не беше закачена на челото ѝ, а се плъзгаше надолу по каменното гърло на скулптираната змия, вързана за края на едно от алпинистките въжета заедно с едно от фенерчетата.
Само след няколко метра шахтата стана вертикална, а след това без предупреждение екранът потъмня.
— Изгубихме интернет сигнала! — предположи Миранда.
— Не мисля — каза Мадок и посочи индикатора, показващ силата на сигнала. — Причината да не можем да виждаме е, че няма нищо за гледане. Под нас има друго открито помещение, но светлината е прекалено слаба, за да го освети. Боунс, колко навътре сме влезли?
— Около три метра.
Боунс продължи да спуска въжето в змийската паст, измервайки напредъка с участъци от трийсетина сантиметра. Мадок държеше под око индикатора за силата на интернет сигнала. Колкото повече се спускаше камерата, толкова по-слаб ставаше сигналът и при дълбочина от шест метра изобщо прекъсна.