— Дъг, ние сме във фармацевтичната индустрия. Това решение трябва да вземат политиците. Но не за това говоря. Дъг, ти си биолог. Какво се случва, когато даден вид надхвърли естествения баланс?
— Ами… обикновено започва измиране. Твърде много консуматори, а няма достатъчно храна. Популацията рухва.
— Точно така. Но измирането може да причини и нещо друго, особено когато вид, подобен на нашия, придобие умението да променя своето поведение, за да увеличи снабдяването си с храна. Случвало се е и преди. През XIV век Черната смърт унищожава шейсет процента от населението в Европа. Болестта се разпространява бързо, защото населението е струпано в градове и хората са зависими едни от други заради занаятчийската и търговска специализация. Точно както нас, само че населението е в порядъка на милиарди. Днес пандемично заболяване, подобно на Черната смърт, ще се понесе над земята като светкавица.
— С тази разлика, че ние можем да лекуваме чумата.
Алекс кимна.
— Да. Засега. Но нарастването на населението води след себе си нарастващата вероятност от появата на устойчиви на лекарствата разновидности на бактериите. Вируси като инфлуенцата мутират по-бързо от нашата способност да разработваме ваксини. А плесенните инфекции, подобни на тази, която ние изследваме, са най-лоши от всички. Възможно е вирусите и бактериалните агенти да бъдат сдържани с карантинно управление и стерилизиране, но плесенните спори могат да бъдат носени от вятъра или да лежат с векове латентни. Като змии, които спят в тревата.
Запознат ли си с хитридиомикозата? Това е гъбично заболяване, което предизвиква опустошение сред световната земноводна популация. Сред някои видове жаби е сто процента смъртоносно. Представи си, че нещо подобно стане преносимо между човешките популации и се разпространи сред населението на Пекин или Мексико Сити. Освен това гъбичните заболявания често се проявяват като вторични заболявания сред хора, чиято имунна система е вече изложена на риск от СПИН или недохранване.
Той махна пренебрежително с ръка.
— Разбира се, не ти казвам нещо ново. Откриването на лекарства, които още не съществуват, е нашата мисия донякъде. Ние сме героите, които се борят срещу чудовищата микроби.
Симпсън отново преглътна.
— Каза „Сенки и светлини“. Това го кара да звучи така, сякаш има и тъмна страна.
Алекс му отговори със студена усмивка.
— Всъщност казах „Светлина и Сянка“. Не можеш да имаш едното без другото.
Той замълча, сякаш искаше да подчертае казаното.
— Древните май наричат гъбичния агент, който ти сега изследваш, „сянка“. Maldiciôn de la Sombra — Проклятието на Сянката. Или поне така ми каза Карина. — Той килна глава настрана. — Запознах ли те с Карина? Очарователна жена.
През десети век Сянката почти изтрива от лицето на земята древната империя на маите. Според легендата двама храбри воини намерили лек в някаква пещера. Смятам, че ако този лек не е бил намерен, Сянката е щяла да погълне света.
— И ме караш да имам вземане-даване с нея? — изстреля Симпсън. — Заболяване, което би могло да убие всички? Чуваш ли се какво говориш?
Алекс поклати глава.
— Дъг, пропускаш главното. Важното е, че лек може да бъде намерен. Карина замина, за да опита да намери пещерата с лекарството, но ние двамата сме учени. Вярвам, че ти ще я изпревариш. И тогава ще контролираме и двете: Сянката и лекарството — Светлината.
— Контролираме? — повтори невярващо Симпсън.
— Дъг, това е просто добър бизнес. Когато онези маянски воини се върнали с лека, започнали да ги почитат като богове. Защо ние да не получим малко печалба?
— А онази история за световното население? Защо ми я разказа?
— Защото е малко като в старата мъдрост: „лекарството може да е по-лошо от болестта“. Сянката ще има роля в бъдещето на нашия вид. Тя е начинът природата да възстанови равновесието. Ако равновесието не бъде възстановено, може да се появи нещо много по-лошо от Сянката. Нещо, за което нямаме лек.
— Ти каза „контролираме“. Сянката и светлината. Планираш да стовариш това заболяване върху света? — Щом го каза, веднага съжали, че го беше направил. Ако Алекс беше готов да децимира човечеството, със сигурност не би се поколебал да „изчезне“ един опак учен.
Алекс обаче само поклати глава.
— Каква печалба има в това? А и кой съм аз, че да решавам съдбата на хората? Не, вероятно ще извадя Сянката на свободния пазар. Все някой ще плати. Вероятно някой луд дребен диктатор като онзи мазен тип в Северна Корея. И щом тип като този се сдобие с нея, всички ще поискат да я имат. Ще поискат и лекарството, а тогава ще можем да обявим каквато си пожелаем цена.