– Имате ли някакви доказателства? – спокойно го попита Карбонел.
– Не ми трябват доказателства! – отсече Даниълс. – Искам да бъда убеден. Отговорете, моля, имате ли нещо общо с проваления атентат срещу мен?
– Не, нищо.
– Как тогава Уайът изведнъж се оказа в центъра на събитията? Бил е там, в хотел. Гранд Хаят". Вече разполагаме с доказателства за това. И умишлено е насочил агентите по следите на Котън Малоун.
– Той има стари сметки за уреждане с Малоун – кимна Карбонел. – Забъркал гo е в опита за покушение срещу вас без мое знание. Когато ЦРУ и АНС дойдоха да го арестуват, аз вече го бях уволнила.
– Но Уайът току-що се е появил в Монтичело и е успял да задигне уникално шифровъчно колело, след което се е оттеглил със стрелба. Вие ли уредихте това?
– Кое? Кражбата или стрелбата?
– Изберете сама. И между другото никога не съм обичал хората, които се правят на много умни.
– Господин президент, както вече споменах, уволних Уайът още вчера. Той вече не работи за мен. Мисля, че ЦРУ и АНС ще предложат по-добър отговор на въпроса какво се е случило с него после.
– И така, някой от вас да разполага с информация за планираното покушение срещу мен?
Директният въпрос беше посрещнат от присъстващите около масата с напрегнат шепот.
– Нямахме представа, че става въпрос за заговор – отговори един от тях.
– Именно за това става въпрос – изгледа го президентът. – Бих искал първа да отговори на въпроса ми мис Карбонел.
– Не знам нищо за никакъв заговор.
– Лъжкиня! – изсъска директорът на ЦРУ.
Карбонел запази самообладание.
– Знаех, че Уайът е подмамил Малоун в. Гранд Хаят", за да попречи на атентата, и това е всичко. А после е насочил агентите по следите му, вероятно с надеждата някой от тях да го простреля. Но аз бях информирана за това СЛЕД събитието. Веднага си дадох сметка, че нещата излизат от контрол, и прекъснах всякакви отношения с него.
– Би трябвало да го арестуваш – обади се някой от присъстващите.
– Вече казах, че той попадна в ръцете на ЦРУ и АНС веднага след като го уволних. Нека те обяснят защо не са го арестували.
– Много е добра! – не успя да скрие възхищението си Касиопея.
– Но продължава да крие доста неща – отбеляза Дейвис.
Очите на младата жена издаваха мислите ѝ.
– Знам, знам – въздъхна Дейвис. – И аз правя същото. Но нека задържим нещата още малко, става ли?
– С каква цел?
– Проклет да съм, ако знам.
– Къде е в момента Уайът? – попита президентът.
– Изчезна, след като нападна агентите, които изпратихме да го разпитат – отговори директорът на ЦРУ.
– Май нямахте намерение да докладвате по този въпрос, а? – втренчи се в него Даниълс.
Не получи отговор.
– Кой пусна полицията по следите на Котън Малоун в Ричмънд, Вирджиния?
– Ние – намусено отвърна директорът на ЦРУ. – След като установихме, че Малоун е изпратил до собствения си имейл адрес важен документ, а после влязъл в него от компютър в един хотел в Ричмънд. Помолихме местните да го задържат за разпит.
– Повече не се занимавайте с него! – отсече президентът. – Мис Карбонел, поддържате ли връзка с Общността?
Тя поклати глава.
– Снощи в Сентръл Парк откриха тялото на агента, който контактуваше с тях. Същата съдба сполетя и партньора му, намерен в някакъв хотел наблизо. Други двама са тежко ранени, вероятно от човек на Общността, когото са следели.
– Загубила си четирима души? – вдигна вежди директорът на ЦРУ.
– Признавам, че нещата се развиха трагично. Но ние все пак успяхме да удържим положението и в момента издирваме виновника. Бъдете сигурни, че ще го намерим.
– Защо ЦРУ и АНС са проявили интерес към Уайът? – попита Даниълс.
– Защото искахме да разберем каква е връзката му със събитията в Ню Йорк! – отговори директорът на ЦРУ.
– Причини?
Поредният директен въпрос на държавния глава, който остана без отговор.
– Ще попитам другояче – тихо рече Даниълс. – Как изобщо разбрахте, че Уайът се намира в Ню Йорк?
Мълчание, което бе нарушено от директора на АНС след доста продължителна пауза.