– Господин президент – обади се директорът на АНС.
Даниълс спря.
– Вашата оценка за ефективността ни е погрешна. В тази връзка ще посоча, че моята служба ежедневно прехваща и обработва близо два милиарда имейли, телефонни разговори и други международни комуникации. Някой трябва да ги анализира, тъй като заплахите към страната ни идват именно по този път. Така се родиха нашите подозрения към мис Карбонел и връзките ѝ с Общността, а те са от жизненоважно значение за всички ни.
– Кой сортира тези два милиарда, които прехващате ежедневно? – попита Даниълс.
Директорът понечи да отговори, но президентът вдигна ръка:
– Не си правете труда, защото знам отговора: никой. Вие преглеждате нищожна част от потока информация. От време на време имате късмет – както в случая с НРА, и това ви дава повод за самочувствие. Но аз си задавам един друг въпрос – как стана така, че въпреки огромния ви бюджет, хилядите щатни служители и модерно оборудване някакви афганистански козари успяха да забият два самолета в Световния търговски център и още един в Пентагона. А ако не беше храбростта на неколцина обикновени граждани, четвърти самолет със сигурност щеше да унищожи и Белия дом. В същото време вие и всички останали разузнавателни агенции бяхте в пълно неведение за онова, което предстоеше да се случи.
– Моите уважения, сър, но не мога да приема тези обвинения.
– Имате и моите уважения, но аз също не мога да приема факта, че всяка година пилеем по седемдесет и пет милиарда долара (и Бог знае още колко извънбюджетни средства) за вашата глупост. Не мога да приема факта, че онези самолети стигнаха толкова далеч. Не мога да приема вашата арогантност. Страната ни се нуждае от разузнавателна общност, която действа като екип в пълния смисъл на думата. Ако бяхме водили Втората световна война по същия начин, със сигурност щяхме да я загубим, дявол да го вземе! Признавам, че нямах намерение да правя големи реорганизации в края на втория си мандат, но сега мога да ви уверя, че ще раздрусам това прогнило дърво чак до корените! Затова бъдете готови, господа. Други въпроси?
Мълчание.
– Намерете Стефани Нел! – сухо заповяда Даниълс.
– Преди убийците? – обади се плах глас.
– Мисля, че нещата са свързани.
Президентът напусна залата. Останалите присъстващи започнаха да се надигат от местата си.
– Е, добре, сега е наш ред – рече Дейвис.
55.
Бат, Северна Каролина
Нокс се приготви да посрещне смъртта. Пистолетът беше от среден калибър, но куршумът със сигурност щеше да го прониже. И да му причини болка. Предателят го беше издал. Хейл обаче наведе пистолета.
– Не искам повече неприятности от теб – процеди той. – Не трябваше да се намесваш преди малко.
Нокс въздъхна с облекчение.
– Убийството на капитан Болтън не е решение на проблема – отбеляза той.
Хейл остави пистолета на масата и напълни с уиски празната си чаша.
– Решението се появи преди малко – отвърна той. – Обади ми се директорката на НРА.
Нокс го гледаше с напрегнато внимание. Карбонел отново маневрираше. Както и Хейл.
– НРА са открили ключа за шифъра. И вече знаят къде са липсващите две страници, скрити от онзи негодник Андрю Джаксън.
– А ти ѝ повярва, така ли?
– Защо да не ѝ повярвам?
– Защото именно нейните хора провалиха покушението срещу президента и внедриха свой шпионин в компанията.
– Знам – кимна Хейл. – Но в момента тя иска нещо от мен. Нещо, което никой друг не може да ѝ достави.
– Нашата гостенка отсреща.
Капитанът отпи глътка уиски и кимна.
– Информацията за шифъра е израз на добра воля от нейна страна. Вече са наели човек, който да открие липсващите страници. Но тя е наясно, че той няма да ѝ ги предостави, и иска да го елиминираме. Мястото е затънтено и предлага многобройни възможности. В замяна е готова да ни предостави всичко, което представлява интерес за нас.
После Хейл му разказа за Нова Скотия и за мъжа на име Джонатан Уайът.
– Карбонел ми предостави цялата информация за Поу Айланд и форт "Доминиън", с която разполага – каза в заключение той.
– А какво ни пречи да тръгнем по следите на липсващите страници, без да се занимаваме с този Уайът? – попита боцманът.
– Нищо, стига да не се изпречи на пътя ни. Но Карбонел настоява да го убиеш, за да сме на чисто. Той явно не е от хората, които лесно отстъпват.