Втората страница от писмото на Андрю Джаксън.
Понеже обожаваш тайните и цял живот си предпочитал тъмните пътеки, реших да ти предложа едно огромно предизвикателство. Приложението на това писмо съдържа един шифър, създаден от високоуважавания Томас Джеферсън. Мнозина твърдят, че това е най-добрият шифър на света. Успееш ли да го разчетеш, ще научиш къде съм скрил онова, за което мечтаеш цял живот. Но ако се провалиш, ще си останеш жалкият предател, който си днес.
Очите му пробягаха по написаното.
Девет реда безразборно нахвърляни букви и символи.
XQXFEETH
APKLJHXREHNJF
TSYOL:
EJWIWM
PZKLRIELCP
FESZR
OPPOBOUQDX
MLZKRGVK
EPRISZXNOXE
Безсмислици. Глупости.
Искрено се надявам, че всичко това ще се стовари на главата ти, а аз ще бъда жив да го видя.
Неуспешните опити за разгадаване на шифъра на Джеферсън бяха причина за тревога в продължение на цели 175 години. Четири пъти тази тревога заплашваше да се превърне в тотална разруха, но положението бе овладяно. Днес се беше явила петата подобна заплаха.
Той нямаше намерение да остане безучастен въпреки мнението на колегите си. Вече работеше за решаването на техния проблем. Но по свой път, различен от техния. За съжаление неговите сънародници може би бяха поставили под заплаха както неговите, така и техните усилия.
На телевизионния екран се появи нещо ново. Международно летище "Джон Ф. Кенеди". "Еърфорс 1". Според надписите в долната част на екрана вероятният извършител бил заловен при опит за бягство от хотел "Гранд Хаят", но по-късно бил освободен.
Погрешна идентификация.
ВСЕ ОЩЕ НЯМАМЕ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ПРЕЗИДЕНТА, КОЙТО СПОРЕД НАШИТЕ ИЗТОЧНИЦИ Е БИЛ ОТВЕДЕН ДИРЕКТНО ДО САМОЛЕТА.
Значи трябваше да се чуе с Клифърд Нокс.
Малоун се качи в "Еърфорс 1". Предварителната му информация за този летателен апарат беше доста подробна. Над триста квадратни метра внимателно проектирано вътрешно пространство, разпределено на три нива. То включваше президентски апартамент, офис, помещения за сътрудниците и дори заседателна зала. При своите пътувания президентът бе придружаван от екип сътрудници, лекар, висши съветници, служители на Сикрет Сървис и журналисти.
В момента вътрешността на огромната машина беше безлюдна. Може би защото Даниълс е бил докаран тук, за да му се окаже медицинска помощ, а всички останали са били помолени да напуснат.
Малоун тръгна след Дейвис, който прекоси средната част на самолета и спря пред една затворена врата. Зад нея се оказа заседателната зала е плътно спуснати капаци на илюминаторите. В далечния край на дългата заседателна маса седеше Дани Даниълс. Абсолютно невредим.
– Чувам, че си се опитал да ме убиеш – подхвърли той.
– Ако беше така, вече щяхте да сте мъртъв – отвърна Малоун.
– Тук си прав – засмя сe по-възрастният мъж.
Дейвис затвори вратата след тях.
– Добре ли сте? – попита той президента.
– Нямам дупки по тялото си. Но здравата си ударих главата, докато ме хвърляха в колата. За късмет се оказа, че е наистина твърда – както много хора са го казвали през годините.
Малоун спря поглед върху бележката от хотела, която лежеше на масата.
Даниълс се надигна от коженото кресло.
– Благодаря ти за онова, което направи – промълви той. – Май такава ми е съдбата, винаги да съм ти задължен. Но нещата наистина ще излязат от контрол, когато заловим организаторите. Особено предвид това, което прочетох в твоята бележка Малоун не хареса тона, с който бяха изречени тези думи. Беше ясно, че те са само прелюдия към нещо друго.
– Имаме проблем, Котън – промълви Даниълс.
– Ние?
– Точно така. Ти и аз.
11.
Уайът излезе от станцията на метрото на Юниън Скуеър. Обичаше този площад, който не беше оживен колкото "Таймс" и "Хералд", нито елегантен колкото "Уошингтън", но в замяна на това притежаваше собствена атмосфера и очарование.
Беше станал свидетел на ареста на Малоун в "Гранд Сентръл" и на извеждането му от терминала. Но той едва ли щеше да остане дълго под ключ. Щяха да го освободят в мига, в който Дани Даниълс разбереше, че в инцидента е участвало едно от любимите му русокоси момчета.
Той пресече Четиринайсета улица и пое на юг по Бродуей, насочвайки се към "Странд" и четириетажната сграда, претъпкана с антикварни, редки и отпечатани преди много години книги. Беше избрал това място за срещата в знак на уважение към противника си, който обичаше книгите. Самият той ги ненавиждаше. През живота си не беше прочел дори един роман. Защо да си губи времето с измислици? От време на време прелистваше по някой справочник, но по принцип предпочиташе интернет. Или просто питаше някого. Не можеше да разбере какво толкова интересно има в думите, изписани на хартия. И защо някои ги трупат с тонове, сякаш са безценно съкровище.