Отдалече зърна жената, с която имаше среща. Тя стоеше пред книжарницата и се ровеше из сергиите с книги за по един долар, заели голяма част от тротоара. Беше известна със своята наблюдателност, сдържаност и потайност. Особнячка, с която се работеше малко трудно – един факт, който никак не се връзваше с външния ѝ вид на знойна красавица с пищни форми, черна коса и искрящи очи, издаващи кубинската кръв в жилите ѝ.
Андреа Карбонел ръководеше Националната разузнавателна агенция вече цяло десетилетие. Създадената по времето на Рейгън институция бе организирала и провела много блестящи разузнавателни операции и си бе спечелила омразата на ЦРУ, АНС и още куп специализирани агенции. Но славата ѝ постепенно бе залязла и днес тя беше просто една от държавните структури с раздут бюджет и неясни функции.
Дани Даниълс винаги беше предпочитал отряда "Магелан", ръководен от Стефани Нел – друга негова русокоса любимка. Дузината агенти на нейно подчинение бяха реализирали най-успешните операции напоследък: разкриването на предателската дейност на първия вицепрезидент на Даниълс, ликвидирането на заплахата, свързана с Централноазиатската република, разбиването на Парижкия клуб и дори мирната смяна на властта в Китай. Всичко това беше постигнато без нито веднъж да потърсят услугите на Уайът. Отрядът "Магелан" работеше самостоятелно, без външна помощ.
С изключение на Малоун, разбира се.
Нел не се колебаеше да възлага задачи на своя ас, когато това беше наложително. Уайът беше наясно, че Малоун взема дейно участие във всички по-значителни операции. И според неговите източници беше вършил това абсолютно безплатно. Какъв идиот, Господи!
Андреа Карбонел се бе свързала с него още преди три седмици.
– Искаш ли тази работа? – попита тя.
– Това, което искаш, може би ще се окаже невъзможно – отвърна Уайът.
– За теб? Абсурд! За Сфинкса няма невъзможни неща.
Беше се сдобил с този прякор благодарение на своята сдържаност. Отдавна беше усвоил изкуството да участва в разговор, без да казва нищо, но въпреки това да изглежда като достатъчно ангажиран събеседник. Тактика, която дразнеше повечето слушатели и ги принуждаваше да разкрият повече, отколкото възнамеряваха.
– Приемаш ли цената ми? – попита той.
– Напълно.
Уайът продължи да крачи покрай сергиите, сигурен, че Карбонел ще го последва. Стигна до пресечката и зави на изток по Дванайсета улица. След още няколко крачки хлътна във входа на някакъв отдавна затворен магазин.
– Даниълс е добре – съобщи Карбонел, след като се присъедини към него.
Новината го изпълни със задоволство. Задачата беше изпълнена.
– Беше ли близо до прекратяването на този цирк? – любопитно го погледна тя.
– Къде е Даниълс?
Веднага отбеляза, че въпросът не ѝ хареса, но и той не одобряваше тона ѝ.
– На борда на "Еърфорс 1" на летище "Кенеди". Преди да тръгна насам, разбрах, че се готви да направи официално съобщение. За да покаже на света, че е жив и здрав.
Едва сега Уайът реши да отговори на въпроса ѝ.
– Просто си вършех работата – заяви той.
– Част от която беше и намесата на Котън Малоун, така ли? Сикрет Сървис го е арестувала на гарата, след като получили анонимен сигнал по радиото. Предполагам, че нямаш представа кой е авторът му, нали?
– Защо задаваш въпроси, на които знаеш отговорите?
– Ами ако Малоун се беше провалил?
– Но не се провали, нали?
Тя го беше наела да предотврати планираното покушение срещу президента, като откровено призна, че не може да се довери на никой друг. След което добави, че има голяма вероятност ръководената от нея организация да престане да съществува още през следващата финансова година. Това изобщо не го развълнува. Самият той беше изваден от бюджета преди цели осем фискални години.
– Направих онова, което ти поиска от мен – отсече Уайът.
– Не съвсем, но достатъчно.