Преди двайсет минути беше набрал един номер и бе оставил съобщение на гласовата поща.
Медийната изява на Дани Даниълс беше впечатляваща. Хейл разбра неизреченото му послание съвсем ясно. Разследването вече беше започнало. Достатъчно добро ли беше представянето на боцмана? Надяваше се да е така, защото Нокс отдавна беше доказал своите качества. Баща му беше служил безупречно на бащата на Хейл, но все пак сегашната ситуация беше, меко казано, различна.
Телефонът му издаде мелодичен звън. Беше Нокс.
– Предупредих ги да не го правят, но те не ме послушаха – рече той.
– Трябваше да предупредиш и мен.
– Няма разлика, защото те дори нямат представа какво съм направил за теб. Никога не съм те подвеждал, затова не очаквай да подведа и тях.
Това беше вярно. Само няколко дни по-рано Нокс беше осъществил една тайна операция в полза на Хейл. Операция с изключително значение. И наистина не беше подвел останалите капитани.
Фамилията Хейл беше най-могъщата от всички. Състоянието ѝ далеч надхвърляше богатствата на останалите три, взети заедно. Този факт беше породил омраза, изразяваща се в периодични бунтове за независимост. По тази причина той беше изненадан от сегашния развой на събитията.
– Какво се случи?
Последва подробният доклад на боцмана, който не пропусна да спомене, че НРА беше ликвидирала техния агент.
– Защо се намесиха? – зададе следващия си въпрос Хейл. – До този момент единствено те бяха на наша страна.
– Може би отидохме твърде далеч. Но техният агент не ми даде никакво обяснение. Изглеждаше решен да ни изпрати посланието, а аз направих необходимото да ги информирам, че то е прието, но ние не одобряваме предприетите от тях действия.
Правилно, кимна Хейл.
Пиратските общности винаги са се подчинявали на общите цели, а екипът неизменно е стоял високо над отделния индивид. От баща cи знаеше, че успешните мисии трябва да бъдат щедро възнаградени, защото това сплотява участниците в тях. Така бяха действали предците му. Дори в днешно време добрият капитан е наясно, че точно дефинираната мисия преобразява изпълнителите, превръщайки ги от дивеч в ловци.
Реши да не хока Нокс просто защото вече нямаше смисъл.
– От този момент нататък искам да бъда информиран за всичко – отсече той.
Боцманът не възрази.
– Мисля да прибера лаптопа на Парът – подхвърли той.
Сърцето на Хейл ускори ритъма си. Все още не можеше да повярва, че шифърът на Джеферсън е разкрит. Нима е възможно? И все пак
– На твое място бих действал крайно предпазливо.
– Точно така мисля да постъпя.
– Докладвай в момента, в който го прибереш. О, и още нещо, Клифърд… Не искам повече ходове като днешния, ясно?
– Това означава ли, че ти ще се заемеш с останалите трима?
– Да, в момента, в който акостирам.
Хейл затвори.
Ето нещо, което можеше да свърши още днес.
Погледна двата ламинирани листа.
Опитът на прапрадядо му да убие Андрю Джаксън през 1835 г. беше имал изключително тежки последици.
И тогава както сега Общността била разкъсвана от раздори. В резултат представител на фамилията Хейл заповядал на своя боцман да ликвидира президента на Съединените щати.
За целта боцманът наел безработния бояджия Ричард Лорънс. Преди покушението този човек бил направил опит да застреля собствената си сестра и бил заплашил със смърт още двама души, очевидно повярвал, че Джаксън е убил баща му. Едновременно с това смятал себе си за крал на Англия и гневно обявил, че Джаксън е отмъкнал част от кралското му наследство. Освен това обвинявал президента за голямата безработица в страната и за бързото обедняване на хората.
Тоест не било особено трудно да бъде убеден да приеме задачата.
Проблемът бил самият Джаксън, който се затворил в Белия дом през суровата зима на 1834 г. и не излизал никъде. Напуснал го само за да присъства на едно погребение в Капитолия. Узнали навреме затова, съзаклятниците бързо прехвърлили Лорънс във Вашингтон и го снабдили с два пищова. Лудият бояджия успял да се смеси с тълпата и търпеливо дочакал мига, в който се изправил лице в лице с жертвата си.