Но провидението спасило живота на Стария орех. И двата пищова засекли поради влажния барут.
Джаксън веднага обвинил сенатора от Мисисипи Джордж Пойндекстър в заговор за убийство. Сенатът започнал официално разследване, което завършило без резултат. Пойндекстър бил оневинен. През това време обаче Джаксън вече бил набелязал жертвата си.
Хейл научи подробностите от дядо си.
С шестимата президенти преди Джаксън се работело лесно. Джордж Уошингтън си давал ясна сметка за заслугите на Общността по време на революцията. Адамс – също. Дори Джеферсън я толерирал, особено след като получил съществена помощ от нея по време на войната с берберските пирати. Неприятното усещане за нерегламентирани контакти между властта и незаконните структури бързо се разсеяло. Мадисън, Монро и вторият Адамс не създавали никакви проблеми.
Но после в Белия дом се появил глупакът от Тенеси, решен да промени всичко. Джаксън започнал война на живот и смърт с Конгреса, Върховния съд и пресата. Изправил се срещу всички. Той бил първият президент в историята на страната, номиниран от политическа партия, а не от отделни политически лидери, който провел пряка кампания сред народа и спечелил високия пост единствено благодарение на себе си. Ненавиждал политическия елит и започнал борба срещу влиянието му в мига, в който поел властта. Вършел това, въпреки че вече прибягвал и до помощта на пиратите – през 1812 г. сключил сделка с Жан Лафит, благодарение на когото спасил Ню Орлиънс от британска окупация. Фактически той дори харесвал Лафит, но това не му попречило години по-късно, вече като президент, да се изправи срещу него по време на възникнал спор с Общността, който би трябвало да бъде решен без проблеми. Капитаните по онова време искали да запазят мира и отстъпили. Но не и фамилията Хейл. В крайна сметка те му изпратили убиеца Ричард Лорънс.
И тогава обаче, също както се беше случило днес, опитът за убийство се провалил. За късмет Лорънс бил обявен за психично болен и бил затворен в лудница. До края на живота си през 1861 г. той така и не изрекъл нито една смислена фраза.
Възможно ли бе подобен късмет да се повтори и след днешното фиаско?
Отвъд остъклените стени на салона се появи силуетът на ферибота "Бейвю", отправил се на поредния си курс през Памлико на юг към Орора.
Домът на Хейл беше близо. В главата му продължаваха да се блъскат объркани мисли. Пътят, предначертан от великия му прапрадядо, беше все така трънлив. Андрю Джаксън беше нанесъл дълбока рана на Общността, която продължаваше да кърви.
Надявам се, че безумният път, но който си поел, ще доведе до твоето унищожение.
Няма да стане, жалък мръснико!
В салона се появи личният му секретар. Хейл му беше възложил задачата да открие останалите трима капитани.
– Намират се в имението на Когбърн – докладва мъжът.
– Кажи им, че след един час искам да говоря с тях в дома си.
Секретарят излезе. Хейл отново извърна очи към неспокойното течение в устието на реката. В един момент успя да зърне перката на акула, рядка гледка в тези води, на цели петдесет мили от открития океан. Но напоследък в устието все по-често се срещаха морски хищници. Само преди няколко дни един от тях беше захапал стръвта на въдицата му и за малко не го събори в реката.
Той се усмихна. Тези хищници бяха неуморни, агресивни и непоколебими. Също като него.
14.
"Еърфорс 1 "
Търпението на Малоун се изчерпваше. Беше дълбоко загрижен за сигурността на Стефани Нел. Не пропусна да отбележи и първите думи, изречени от президента.
Прочетох бележката, която може би ти е изпратила Стефани.
Тази жена беше негов близък приятел, а не само бивш командир. Бяха работили заедно в продължение на дванайсет години. Когато взе решение да се оттегли, тя направи опит да го разубеди, но в крайна сметка го разбра и му пожела успех. Но контактите помежду им се запазиха. Бяха си помагали няколко пъти през последните три години. Той можеше да разчита на нея, както и тя на него. Което беше единствената причина да откликне на последния ѝ имейл.
Президентът се качи в самолета и се насочи към заседателната зала. Малоун и Дейвис го последваха. Трите телевизора продължаваха да излъчват новините на Фокс, Си Ен Ен и местния телевизионен канал. На екраните се виждаше президентският боинг, останал самотен на бетонната площадка след оттеглянето на репортерите. Даниълс си свали сакото, разкопча яката на ризата и разхлаби вратовръзката си.