Предшествениците му знаеха как да живеят. Бяха изградили огромна империя, която бяха завещали на следващите поколения. Това го задължаваше да преодолее сегашните трудности, за да не бъде последният представител на един славен род.
Хейл спря електромобила и се огледа. Наоколо беше тихо като в църква. Бледите лъчи на залязващото слънце прорязваха здрача над пътечката. Малоброен екип поддържаше имението в безупречен вид. Някогашната мандра беше преустроена в работилница, а старата сушилня беше превърната в комуникационно-охранителен център. Много от помощните постройки отдавна ги нямаше, но изградените от дебели талпи обори все още бяха на мястото си и съхраняваха най-различна селскостопанска техника. Хейл много се гордееше с лозята си, които раждаха най-сладкия мискет в щата. Все още не знаеше дали някое от децата му се бе прибрало в имението. Всички те отдавна бяха пораснали, имаха семейства, но все още нямаха собствени деца. Работеха в семейните фирми и бяха напълно наясно с наследството си, но не и с неговите отговорности. По традиция бащата ги споделяше само с един тях, избран предварително. И до ден-днешен сестрата и братът на самия Хейл нямаха никаква представа за съществуването на Общността. Времето за избор на наследник наближаваше. След него щеше да започне продължителен процес на обучение и въвеждане в работата – точно както баща му беше постъпил с него.
Представи си събитията, които ставаха на около километър и половина оттук. Тримата капитани, също глави на големи семейства, се подготвяха за срещата си с него. Напомни си, че трябва да се сдържа. Веднъж в историята – някъде през 1835 г. – фамилията на Хейл беше действала, без да се съобразява с останалите. Сега ставаше обратното.
Той натисна педала и електромобилът потегли.
Покритата с чакъл алея граничеше с една от най-плодородните соеви ниви. В гъсталаците отвъд нея обитаваха сърни. От там долиташе дълбокият алт на невидим кос, който довършваше дълга любовна балада. Първият Хейл беше пристигнал в Америка от Англия през 1700 г. Пътуването му през океана бе продължило толкова дълго, че малките зайчета, които носел със себе си, родили три поколения.
Енергичен, умен и очарователен мъж с разнообразни умения, Джон Хейл пристигнал точно по Коледа в Чарлстаун, Южна Каролина. Три дни по-късно поел на север по тайни пътеки, известни само на местните. След две седмици открил река Памлико и си харесал един залив с гористи брегове, където си построил къща. После изградил и пристанище, защитено от нападение по вода, но с излаз към морето на изток. Кръстил го Бат, а пет години по-късно успял да включи града в официалните регистри на щата.
Безкрайно амбициозен, Джон Хейл построил много кораби и направил състояние от търговията с тях. Репутацията на Бат растяла паралелно с личното му богатство и влияние. Градът постепенно се превърнал в оживен мореплавателен център и пиратско убежище. Съвсем естествено било Хейл да стане пират. Обект на нападенията му били френски, британски и испански търговски кораби. През 1717 г., когато крал Джордж обявил своя Закон за амнистията, който освобождавал от отговорност всички, които полагали клетва, че няма да се занимават е пиратство, Хейл също положил клетва и станал уважаван плантатор и общински съветник в Бат. Но корабите му продължили тайно да кръстосват морето. Обект на нападенията били предимно испански търговски кораби, към които англичаните не проявявали интерес. Колониите били идеално място за търговия с незаконни стоки. Според британските закони Америка можела да изнася стоки само с английски кораби и с английски екипажи, но това оскъпявало търговията и я правело практически невъзможна. Колониалните търговци и губернаторите посрещали пиратите с отворени обятия, тъй като само те били в състояние да предлагат стока на добра цена. Много американски пристанища се превърнали в пиратски убежища, най-известно сред които бил именно Бат. По-късно избухнала Революцията, която променила правилата и довела до създаването на Общността. Тогава се родил съюзът между четирите фамилии, който оставаше непоклатим и до днес.
За гаранция на нашето единство и отстояване на общата кауза всеки един от нас има право на глас по актуалните въпроси на деня, както и на дял от конфискуваните храни и твърд алкохол, с които може да разполага както намери за добре. Всички сме равни, никой не е над останалите и всеки трябва да е готов да помогне на другаря си.