Хейл помнеше наизуст тази част от устава и винаги беше готов да я спазва. Спря електромобила пред следващата сграда в имението – с полегат покрив, фронтони, тесни капандури и висока кула в единия край. Беше двуетажна, с широко стълбище. Красивата ѝ фасада с нищо не подсказваше официалното ѝ предназначение – затвор.
Хейл набра кода за отваряне на тежката дъбова врата и вдигна резето. Стените ѝ, изградени от тухли и обикновени греди, днес бяха звукоизолирани с помощта на съвременни технологии. Вътре имаше осем килии. Не приличаше на затвор, но все пак си беше такъв, и то достатъчно сигурен.
Беше се наложило да го използват преди няколко дни, когато Нокс бе заловил поредната жертва.
Хейл изкачи стълбите до втория етаж и се приближи до железните решетки.
Затворничката зад тях стана от дървената скамейка и го погледна.
– Удобно ли се чувстваш? – попита той. Размерите на килията бяха три на три и всъщност тя беше доста по-просторна от онези, в които бяха затваряли дедите му. – Имаш ли нужда от нещо?
– Имам – отвърна затворничката. – От ключа за тази врата.
– Няма къде да отидеш, дори да го получиш – усмихна се Хейл.
– Обвиненията срещу теб се оказаха основателни. Ти не си патриот, а най-обикновен крадлив пират.
– Днес за втори път ме наричат така.
Затворничката се приближи до решетките. Изправен на трийсетина сантиметра от другата страна, Хейл огледа мръсните ѝ дрехи и умореното ѝ лице. Вече му бяха докладвали, че през последните три дни тя не беше хапнала почти нищо.
– Никой не го е грижа, че си ме хванал – промълви пленницата.
– Не съм много сигурен. Те все още не си дават сметка за опасното положение, в което се намираш.
– Аз съм заменима.
– Веднъж Цезар бил заловен от сицилианските пирати, които поискали за него откуп от 25 златни таланта – рече Хейл. – Той се ядосал от ниската цена и заповядал да вдигнат сумата на 50. Когато пиратите получили парите и го освободили, императорът ги заловил и ги избил до един… – Замълча за момент, после попита: – Ти на колко оценяваш себе си?
Храчката прелетя през решетките и го улучи в лицето.
Той затвори очи, извади кърпичка и бавно се избърса.
– Върви на майната си! – изсъска пленницата му.
Ръката му се плъзна в другия джоб и се появи обратно със сребърна запалка, инкрустирана с името му. Подарък от децата му за по-предишната Коледа. Запали кърпичката и я хвърли през решетките.
Без да сваля поглед от лицето му, Стефани Нел направи крачка назад и размаза горящото парче плат с обувката си.
Хейл я беше отвлякъл като услуга, поискана от друг човек. Но през последните две денонощия не спираше да мисли как да извлече максимална полза за себе си. Новината от Ню Йорк, че шифърът вероятно е разбит, можеше да промени всичко. Беше доволен, че има възможност за избор.
– Уверявам те, че ще съжаляваш за това – каза той.
ВТОРА ЧАСТ
16.
Малоун седеше облегнат назад в креслото си. "Еърфорс 1" набра скорост по пистата и излетя на юг към Вашингтон, окръг Колумбия. Всички бяха останали в заседателната зала.
– Май денят ти в службата се оказа доста тежък, а? – подхвърли му Касиопея.
Той веднага улови палавите искрици в очите ѝ. Всяка друга жена на нейно място щеше да бъде силно раздразнена, но Касиопея се справи отлично с неочакваната ситуация, запазвайки напълно самообладанието и хладнокръвието си. Малоун все още помнеше първата им среща във френското градче Ренльо-Шато. В една безлунна нощ тя беше стреляла по него, след което бе изчезнала с мощен мотоциклет.
– Както обикновено – произнесе на глас той. – На погрешното място, но в подходящото време.
– Пропусна да се насладиш на една страхотна рокля – усмихна се тя.
Вече му беше разказала за покупката си от "Бъргдорф Гудман", а той с нетърпение бе очаквал да я види.
– Съжалявам за провалената вечер – отново въздъхна той.
– Я виж къде попаднахме – сви рамене тя.
– Радвам се, че най-после се срещнахме – подхвърли Едуин Едуардс. – В Европа си липсвахме много, нали?
– Това пътуване до Ню Йорк се оказа много забавно – обади се Дани Даниълс. – Нещо, което не всеки президент може да си позволи Той обясни как решил да присъства на прощалното парти на свой стар приятел, който излизал в пенсия. Поканата пристигнала преди много време, но той взел решението си преди малко повече от два месеца. До вчера никой извън стените на Белия дом нямал представа за пътуването. Единствената информация за медиите била повече от лаконична – президентът ще посети Ню Йорк и толкова. Без време и място, без продължителност на визитата. Всички гости на приема в "Чиприани" трябвало задължително да бъдат проверени с металотърсач. Агентите на Сикрет Сървис стигнали до заключението, че пътуването е осигурено добре, най-вече защото медиите не били информирани до последния момент.