– Все едно и също – добави с въздишка Даниълс. – Всички опити за покушения се осъществяват благодарение на някакъв провал. Линкълн, Маккинли и Гарфийлд са били без охрана. Всеки би могъл да ги застреля, и то от непосредствена близост. Но охраната на Кенеди е била отстранена по политически причини. Идеята била да му осигурят максимално близък контакт с хората. По тази причина предварително обявили, че той ще прекоси Далас в открит автомобил. "Излезте и поздравете своя президент" било мотото им… – Даниълс замълча за миг, после поклати глава и добави: – Рейгън получи куршум поради сериозни пробойни в охраната му. Някой винаги се прецаква. Днес беше мой ред Малоун изненадано го погледна.
– Аз настоях за това пътуване – поясни президентът. – Бях убеден, че всичко ще мине добре, и не позволих на хората си да вземат достатъчно предпазни мерки.
Самолетът набра височина и зае хоризонтално положение. Ушите на Малоун заглъхнаха.
– Преди два месеца кой беше информиран за предстоящото ви пътуване? – обади се Касиопея.
– Недостатъчно хора – отвърна с въздишка президентът.
Любопитен отговор, отбеляза Малоун.
– А ти как се озова в онази хотелска стая? – обърна се да го погледне Даниълс.
Той обясни, че е получил имейл от Стефани, след което се озовал в "Сейнт Реджис", където го чакала магнитната карта за вратата на въпросната стая. Касиопея получи възможност да се запознае със съдържанието на бележката, поставена в плика, който ѝ подаде Дейвис.
После, реагирайки на едва забележимото кимване на шефа си, началникът на канцеларията постави на масата миниатюрно звукозаписващо устройство.
– Запис на шифрован радиотрафик веднага след стрелбата, докато ти все още си търсил начин да се измъкнеш от "Хаят" – поясни той.
Президентът включи устройството.
До всички агенти. Заподозреният е облечен със светлосиня риза и светъл панталон. Вече е без сако. В момента напуска "Гранд Хаят" през тунела, който води към "Гранд Сентръл Аз тръгвам след него.
Президентът натисна стоп бутона.
– Не разбирам кой би могъл да знае това – поклати глава недоумяващо Малоун.
– Никой от нашите агенти не е автор на това съобщение – каза Дейвис. – А както сам знаеш, широката публика няма достъп до тази честота.
– Разпознаваш ли гласа? – попита Даниълс.
– Трудно ми е да кажа. Радиостанцията пропуква твърде силно заради статичното електричество. Но имам чувството, че нещо в него ми е познато.
– Май си имаш обожател – подхвърли Касиопея.
– Заложили са ти капан, точно като на нас – констатира с нетърпящ възражение тон президентът.
Уайът беше откаран към Западен Манхатън, отвъд Кълъмбъс Съркъл. Тук районът беше по-спокоен, с големи магазини и жилищни блокове с тухлени фасади. Качиха го на втория етаж на един такъв блок. Помещението, в което попадна, беше просторно, оскъдно мебелирано и със затворени капаци на прозорците. Вероятно някаква обезопасена квартира.
Там го очакваха двама души. И двамата с длъжност заместник-директор: единият на ЦРУ, а другият на АНС. Уайът познаваше по физиономия само човека от Агенцията за национална сигурност. И двамата не се зарадваха на появата му. Придружителите му го оставиха в тяхната компания и се насочиха обратно към асансьора.
– Ще бъдеш ли така добър да обясниш днешните си действия? – започна пръв човекът на ЦРУ. – Как се озова в "Гранд Хаят"?
Уайът ненавиждаше всичко, което имаше някакво отношение към ЦРУ. Беше работил за тях само защото плащаха добре.
– Кой казва, че съм бил там? – контрира той.
Човекът на ЦРУ нервно закрачи напред-назад.
– Не си прави шега с нас, Уайът! – извика той. – Бил си там. Искам да знам защо.
Тези двамата май бяха наясно с част от бизнеса му.
– Ти ли повика Малоун? – попита човекът на АНС.
– Защо мислите така?
Заместник-директорът на ЦРУ извади портативно записващо устройство и натисна копчето. Прозвуча гласът на Уайът, който информираше агентите на Сикрет Сървис за придвижването на Малоун към терминала на централната гара.