– Но отрядът си има шеф – изтъкна той. – Стефани Нел.
Отбеляза, че лимузината се движи към Таймс Скуеър, където се намираше хотелът му. Въпреки че не го беше споменавал пред Андреа Карбонел.
– Страхувам се, че Стефани преживява трудни моменти – въздъхна тя. – Преди няколко дни е била отвлечена от Общността.
Това обясняваше защо Малоун беше повярвал толкова лесно на имейла, който му беше изпратил в Копенхаген. Беше постъпил елементарно, но ефикасно, откривайки джимейл акаунт на името на Стефани Нел. Това не беше събудило никакви подозрения у Малоун, тъй като оперативните агенти често използваха обикновените провайдъри на електронна поща. Те не привличаха вниманието, не разкриваха никакви данни за изпращача и лесно потъваха в океана на интернет трафика. Ако Малоун не беше захапал въдицата или се беше свързал с Нел по друг начин, той щеше да чака друг удобен момент, за да си върне дълга. За щастие не се беше наложило. Но любопитството продължаваше да го гложди.
– Общността ти помага да си намериш нова работа, така ли?
– Още не, но са готови да го направят.
– С какво си им толкова интересна?
Папката кацна на коленете му.
– Вътре е описано всичко – отвърна тя.
После започна да разказва за каперите, за разрешителните за каперство на Джордж Уошингтън, за покушението срещу Андрю Джаксън и за шифъра, който Томас Джеферсън смятал за непробиваем.
– Този шифър бил създаден от професор по математика на име Робърт Патерсън, близък приятел на Джеферсън. Според професора това бил най-добрият шифър в света и Джеферсън, който бил любител на всякакви кодове, бил склонен да се съгласи с него. След като се запознал с детайлите, той не се поколебал да го въведе в употреба, изпращайки го на американския посланик във Франция. За съжаление формулата за разкодирането не е запазена. Синът на Патерсън, носещ също името Робърт, получил назначение като директор на Монетния двор по време на мандата на Андрю Джаксън. Вероятно именно от него президентът научил за шифъра и ключа за него. Логично е да допуснем, че синът е наследил тайната от баща си. А Стария орех бил голям почитател на Джеферсън.
Карбонел извади от папката един лист, плътно запълнен с ръкописни букви, подредени в колони.
– Малко хора знаят, че до хиляда осемстотин трийсет и четвърта в Конгреса почти не се правели архиви. Доколкото ги имало, официално регистрираните документи се съхранявали в два отделни дневника – по един за Камарата на представителите и за Сената. Но през хиляда осемстотин трийсет и шеста Джаксън сложил началото на официален архив, наречен "Дебати и процедури в Конгреса на САЩ", който бил завършен цели двайсет години по-късно. За създаването му се използвали дневници, материали в пресата, свидетелски показания – изобщо всичко, което можело да се открие. Макар и от втора ръка, тази информация се превърнала в "Хроники на Конгреса", които сега са официалният архив на държавата.
Карбонел поясни, че никъде в хрониките не се споменават четирите разрешителни за каперство на хора с фамилиите Хейл, Болтън, Когбърн и Сюркуф. Всъщност две страници от официалните дневници на Камарата и Сената липсвали от 1793 г.
– Лично Джаксън откъснал тези страници – каза тя. – После ги закодирал с шифъра на Джеферсън и ги скрил на неизвестно място. – Замълча за миг, после добави: – Което от няколко часа насам вече е известно В далечния край на Бродуей се очерта фасадата на хотела му.
– Преди няколко месеца наехме експерт – продължи Карбонел. – Изключително интелигентен човек, който беше убеден, че може да се справи с шифъра. Общността вече беше правила неуспешни опити в тази насока. Нашият човек живее в южната част на Мериленд. Той владее част от компютърните програми, с помощта на които ние успешно разшифроваме информацията от района на Близкия изток. Искам да се свържеш с него и да вземеш решението.
– Не може ли да бъде изпратено по имейл или куриер?
– Твърде е рисковано – поклати глава тя. – А има и едно малко усложнение.
– За него знаят и други, така ли? – веднага включи Уайът.
– За съжаление. Двама от тях ти току-що изпрати в болницата, но Белият дом също е в течение.
– А ти откъде знаеш?
– Знам, защото сама им го съобщих.
23.
"Еърфорс 1"
Малоун напразно очакваше да получи отговор на въпроса си. Никой не прояви желание да обясни кой му беше изпратил онзи имейл, а после беше оставил и бележката в хотелската стая. Вместо това Едуин Дейвис му подаде още един лист хартия, върху който бяха изписани девет реда безразборно подбрани букви, а почеркът беше същият, с който беше написано писмото на Андрю Джаксън до Абнър Хейл.