– Това е шифърът на Джеферсън – поясни началникът на канцеларията. – Общността се опитва да го разбие още от хиляда осемстотин трийсет и пета година насам. По мнението на експертите той не е просто заместване на едни букви с други, а по-скоро нещо като прехвърляне на буквите в точно определен ред. За да откриеш последователността, ти трябва ключ. Но комбинациите са около сто хиляди.
Малоун започна да изучава буквите и символите.
XQXFEETH
APKLJHXREHNJF
TSYOL:
EJWIWM
PZKLRIELCP
FESZR
OPPOBOUQDX
MLZKRGVK
EPRISZXNOXE
– Очевидно някой е успял да го дешифрира – промърмори той. – Няма как иначе Джаксън да е написал посланието.
– Споходил го е късметът – поясни Даниълс. – В един момент назначил сина на автора му за директор на Монетния двор. Предполагаме, че таткото е дал ключа на синчето, а то го е споделило с Джаксън. Президентът обаче умрял през хиляда осемстотин четирийсет и пета, а синът – през хиляда осемстотин петдесет и четвърта. И двамата отнесли тайната в гроба.
– Вярвате ли, че Общността се е опитала да ви убие? – обади се Касиопея.
– Не знам.
Малоун обаче беше по-загрижен за съдбата на Стефани.
– Не можем да стоим със скръстени ръце – въздъхна той.
– Нямам такива намерения – увери го Даниълс.
– На ваше подчинение са хиляди агенти, използвайте ги!
– Президентът вече спомена, че това не е толкова лесно – намеси се Дейвис. – ЦРУ и още няколко разузнавателни централи настояват да се потърси съдебна отговорност от Общността, докато НРА се опитва да я спаси. Ние от своя страна възнамеряваме да закрием НРА и други петдесетина излишни правоохранителни агенции още през следващата финансова година.
– Карбонел знае ли това?
– О, да – кимна Даниълс.
– Привличането на вниманието към Общността само ще ескалира проблема – поясни Дейвис. – Те търсят публична изява и дори ни хвърлят въдици в тази посока.
– Тук трябва да пипаме много внимателно, Котън – поклати глава Даниълс. – Повярвай ми. Мнозина представители на нашето разузнаване приличат на наперени петли, които се бият за надмощие. В крайна сметка това води до гибелта на всички, без да стане ясно кой е победителят.
Малоун имаше личен опит в тези борби и именно те бяха една от причините преждевременно да напусне системата.
– Решили са да ликвидират Общността – продължи президентът. – Лично аз нямам нищо против, тя не ме засяга. Но в момента, в който публично се намесим, това се превръща в наша война. Проблемите ни рязко ще се увеличат, включително и онзи, който най-малко харесвам: правният. – Даниълс въздъхна и поклати глава. – Затова ние трябва да пипаме много внимателно.
Малоун обаче беше на друго мнение.
– ЦРУ и НРА да вървят по дяволите! – отсече той. – Позволете аз да се заема с Общността!
– И какво ще направиш? – попита Касиопея.
– Случайно да имаш по-добра идея? – навъсено я изгледа Малоун. – Стефани се нуждае от помощта ни, но ние сме е вързани ръце.
– Дори не сме сигурни, че тя е в ръцете им – възрази младата жена. – По всичко личи, че Карбонел е на крачка пред нас.
Той беше гневен и неспокоен, защото приятелката му се намираше в беда. Както миналата Коледа в Париж, когато не му стигнаха някакви си две минути, за да спаси живота на друг приятел. За което съжаляваше и до днес.
Не и този път. Нямаше да го позволи.
– Имаме един голям коз – обади се Даниълс и посочи листа в ръцете му. – Преди няколко часа шифърът е бил разчетен.
И той, и Касиопея изненадано се втренчиха в лицето му.
– От експерт от НРА с помощта на секретни компютърни програми и немалка доза късмет.
– Откъде знаете? – попита Малоун.
– От Карбонел.
Това беше съвършено ново развитие на нещата.
– Тя ви захранва е информация, следователно играе и за двете страни. Опитва се да ви бъде полезна.
– Което най-много ме вбесява – процеди Даниълс. – Явно ме смята за глупак, когото лесно може да заблуди.
– Тя знае ли, че Стефани я разследва? – попита Касиопея.
– Не, надявам се – отвърна президентът. – Това би било сериозен проблем.
Както и смъртта, помисли си Малоун. Разузнаването е опасна игра с високи залози, която често има фатален край. От което следваше, че главният му приоритет е спасяването на Стефани.