– Президентските укази в Националния архив, за които ви казах – подхвърли Даниълс. – Малко хора имат достъп до тях. Сред тях е ръководителят на разузнавателната агенция.
– Имате предвид Карбонел?
Дейвис кимна.
– Освен това тя намери онзи, който разгада шифъра.
– На мен ми прилича на един от петлите, за които споменах – добави президентът. – Малко наперено пиле, което наблюдава битката отстрани с плахата надежда, че ще остане последната жива птица. – Поколеба се за миг, после добави: – Аз изпратих Стефани там. Вината за изчезването ѝ е моя. Затова се обръщам към теб, Котън. Ти си човекът, който може да я измъкне.
Малоун забеляза, че вниманието на Касиопея е насочено към кадрите без звук, които течаха на телевизионните екрани. Три канала едновременно предаваха записите от опита за покушение.
– След като разполагаме с ключ за шифъра, значи държим нещо, което искат както Общността, така и Карбонел – заключи Дейвис. – И то ни дава отлична позиция за преговори.
– Всъщност Карбонел ви е предала информацията с надеждата да откриете този ключ – изведнъж се досети Малоун. – Тя иска да го имате.
– Абсолютно – кимна Даниълс. – Предполагам, за да го държи далеч от колегите си, които дават мило и драго да го унищожат. Укриването на въпросните разрешителни може да се окаже сериозна пречка за съдебното им преследване. А ако ключът е у мен, те са на сигурно място. Проблемът е, че в момента не разполагаме дори с чифт двойки, за да блъфираме, Котън. А на мен много ми се иска да остана в играта.
– Не забравяй, че беше поканен – добави Касиопея, обръщайки се към приятеля си. – Получи специална покана. Присъствието ти е било необходимо.
Той втренчено я погледна.
– Някой много е искал да си точно тук.
– Същите, които са искали да напуснеш "Гранд Хаят" – добави Даниълс и вдигна бележката от масата. – Това не го е писала Стефани. Предназначението му е било да те изкарат на улицата. Да ти е хрумвало, че изпращачът се е надявал някое ченге или агент на Сикрет Сървис да ти пръсне мозъка?
И Малоун си бе помислил същото.
– Отиваш в института "Гарвър" в Мериленд и прибираш ключа – делово се разпореди Даниълс. – Според Карбонел там вече те очакват. Даде ни и паролата, с чиято помощ ще проникнеш вътре.
– Звучи ми като капан – заяви Малоун.
– И вероятно наистина е такъв – кимна Даниълс. – Хората, които искат да съдят Общността, не желаят шифърът да бъде разкодиран.
– Но нали президентът сте вие? Не трябва ли всички те да работят за вас?
– Аз ще бъда президент още само година. Тях вече не ги интересува какво мисля и какво ще направя. Интересуват се от следващия човек, който ще заеме мястото ми.
– Може би губим ценно време – въздъхна Малоун. – Може би похитителите на Стефани вече са я ликвидирали.
– Убийството ѝ няма да им донесе нищо – възрази Дейвис.
– А какво щеше да им донесе убийството на президента?
– Добър въпрос – намеси се Даниълс. – Трябва обаче да отчитаме шансовете, които поне според мен сочат, че Стефани е жива.
Малоун не хареса този трезв подход, но беше принуден да се съгласи, че президентът има право. Освен това времето течеше и най-добре беше да използва часовете до сутринта, за да стигне до института "Гарвър". Ключът за шифъра действително щеше да бъде силен коз при евентуалните преговори.
– А аз защо съм тук? – попита Касиопея, обръщайки си директно към президента.
– Предполагам, че няма да те удовлетвори отговор от рода на "да красиш компанията ни" – погледна я Даниълс.
– При други обстоятелства може би щях да съм поласкана.
Даниълс се отпусна в креслото, което проскърца под тежестта му.
– Трябвало им е време да създадат стрелящите устройства, които използваха срещу мен – въздъхна той. – Плюс сложно и продължително планиране.
Това беше очевидно.
– Поне шест души от Белия дом знаеха със сигурност за предстоящото посещение в Ню Йорк, и то цели два месеца предварително – добави Дейвис. – Всички до един висши сътрудници или началници в Сикрет Сървис. Ще има следствие, но аз съм готов да заложа главата си за всеки от тях. Още неколцина бяха информирани преди два дни, но Сикрет Сървис установи, че стаите в "Хаят" са били резервирани още преди пет дни с помощта на фалшиви кредитни карти.
Малоун забеляза необичайната тревога, която се изписа върху лицето на Дейвис.
– Длъжни сме да проучим всички възможности – мрачно въздъхна той. – С този проблем може да се справи единствено Касиопея. Не искаме да заместваме нито ФБР, нито Сикрет Сървис.