Кортежът спря под извитата козирка на входа. Там се бяха събрали малка групичка служители, които шумно ги приветстваха.
– Слава богу, че някой все още ме обича – едва чуто промълви Даниълс, слезе от колата и започна да се ръкува с посрещачите.
– На практика с него се работи лесно – подхвърли Дейвис, докато наблюдаваха сцената от вътрешността на колата. – Разбрах го в мига, в който поех длъжността началник на канцеларията.
Тя беше принудена да признае, че сърдечното посрещане изглеждаше спонтанно и искрено.
– Не всеки ден се опитват да убият президента все пак – добави Дейвис.
Тя се взря в лицето му. Началникът на канцеларията бе сдържан и притежаваше хладен ум, който не спираше да работи. Перфектният избор на всеки, който има нужда някой да му пази гърба.
– Нещо да ти прави впечатление? – тихо подхвърли той.
Тя кимна. Тълпата посрещачи наброяваше поне четирийсет души, но сред тях не се виждаше Първата дама.
Хейл крачеше напред-назад в кабинета си. Тримата му партньори си бяха тръгнали преди час. Всички се надяваха, че най-късно до следващата сутрин шифърът на Джеферсън ще бъде в ръцете им и конституционно гарантираният им имунитет ще бъде възстановен. А после всички федерални прокурори с техните обвинения за данъчни нарушения можеха да вървят по дяволите!
Той отправи поглед към тъмната шир на река Памлико. Обичаше самотата и спокойствието, които му осигуряваше фамилното имение. Погледна часовника си. Наближаваше десет и половина вечерта. Нокс би трябвало да се появи всеки момент.
Не понасяше да го наричат пират. Както го нарече счетоводителят, Стефани Нел и всички останали, които нямаха понятие какво означава фамилното му наследство. Вярно е, че Общността се беше родила и укрепнала благодарение на пиратството – такова, каквото го бяха практикували през XVII и началото на XVIII век. Но дедите му съвсем не са били глупави. Той щеше да помни до гроб единственото правило, на което се бяха подчинявали.
Важни са парите. Нищо останало няма значение. Нито политиката, нито етиката или моралът. Всичко се свежда до печалбата. Какво беше казал баща му? Нашата вечеря не зависи от благоволението на касапина, пекаря или производителя на вино, а само от уважението към техния интерес. В основата на всеки бизнес лежи алчността. Именно тя гарантира най-добрия продукт на най-добрата цена. Същото важеше и за каперството. Няма ли я съблазънта на богатството, изчезва и мотивацията. Всички искат да се доберат до богатството. Какво лошо има в това? Нищо, разбира се.
Най-странното в тази работа беше отсъствието на всякакъв революционен елемент. Разрешителните за каперство се използваха от 700 години насам. Ставаше дума за "конфискация на блага". Първите капери произхождали от образовани фамилии на търговци, някои от тях били дори благородници. С уважение ги наричали "моряци джентълмени". Какво било кредото им? Никога не се връщай с празни ръце. Тяхната плячка увеличавала кралското съкровище. Благодарение на този факт владетелите били в състояние да намаляват данъците на своите поданици. Така те защитавали страната си от външни врагове и подпомагали усилията на правителството по време на война. Като явление пиратството изчезнало през двайсетте години на XVIII век, но каперството продължило да съществува още сто и петдесет години. Днес обаче Съединените щати бяха решили, че е време да му се сложи край.
Пират ли беше той? Може би. Баща му и дядо му не бяха имали нищо против да ги наричат така. На практика дори се гордееха с разбойническата си дейност. Защо да не се гордее и той?
Домашният му телефон иззвъня.
– Имам лоши новини – прозвуча гласът на Нокс в слушалката. – Изиграха ме.
Хейл изслуша информацията за събитията в Ню Йорк и безпокойството му се завърна. Спасението отново им се изплъзваше.
– Прибирай се у дома, веднага – разпореди се той.
– Вече съм на път. Затова закъснях с обаждането. Първо трябваше да се измъкна от Ню Йорк.
– Ела направо у дома. Нито дума на останалите, поне засега.
Хейл прекъсна и без да оставя слушалката, набра друг номер.
26.
Ла Плата, Мериленд
11:20 ч. Вечерта
Уайът оглеждаше кампуса на института "Гарвър". Петте триетажни тухлени сгради бяха разположени в гориста местност на около километър от щатската магистрала.
Черни облаци закриваха полумесеца. Ситни капчици дъжд го посрещнаха на малкото летище, където го беше оставила Андреа Карбонел. Разнесе се далечен тътен на гръмотевица.