– Добре. Искам го.
– Сигурна съм, че го искаш. Но в момента не съм готова да ти го дам. Признавам, че планирах да отвлека Нокс и да го използвам като коз в преговорите. А може би и просто да го ликвидирам, за да сложа край на всичко. Но твоят боцман действаше светкавично и ние понесохме загуби. Моите хора плащат при всеки провал.
Ако корсар или пират демонстрира подобно неуважение към екипажа си, той със сигурност ще изкара дните си на някой необитаем остров, помисли си Хейл.
А тази жена наричаше него пират!
– Не забравяй, че държа някого, когото искаш – подхвърли той.
Беше отвлякъл Стефани Нел по изричното настояване на Карбонел. Ако можеше да ѝ се вярва, Стефани беше започнала да задава въпроси за отношенията ѝ с Общността, най-вече със самия него. Никой от останалите трима капитани не подозираше за нейното съществуване. Или по-скоро той се надяваше да е така. Карбонел беше получила информация за една среща на Нел с някогашен агент на НРА, който не хранеше добри чувства към бившата си началничка. Тя му бе предала един адрес в Делауер, а Нокс беше свършил останалото. Перфектно отвличане, без свидетели, в непрогледен мрак. Първоначалната ѝ молба беше просто да скрие Нел за няколко дни. Той бе приел, защото не му пукаше. Просто ѝ направи услуга. Но след събитията през последните няколко часа нещата поеха в съвсем друга посока.
НРА вече не беше сред приятелите на Общността.
– Как е гостенката ти? – попита Карбонел.
– Добре.
– Жалко.
– Всъщност какво искаш от нея?
– Нещо, което няма да ми предаде доброволно.
– И реши, че аз ще я изтъргувам срещу Нокс?
– Струваше си да опитам.
– Искам ключа – отсече той. – Ако не проявяваш интерес, ще пробвам да измисля нещо със Стефани Нел. Сигурен съм, че ще бъде любопитна да узнае защо съм я отвлякъл. Имам чувството, че е от хората, с които можеш да се разбереш Мълчанието насреща беше доказателство за основателността на подозренията му. Карбонел се страхуваше от тази жена.
– Добре, Куентин. Очевидно нещата са се променили. Дай да видим дали ще успеем да постигнем съгласие.
Малоун напусна магистралата и се насочи към института "Гарвър". Едуин Дейвис го беше осведомил, че става въпрос за отлично финансиран мозъчен тръст, занимаващ се с криптология на високо ниво и разполагащ с най-съвършените програми за дешифриране.
Преодоляването на шейсетте километра от Вашингтон до Мериленд му беше отнело малко повече време от очакваното. От Вирджиния на север се приближаваше буря. Вятърът огъваше зелените корони на дърветата. На портала нямаше охрана, осветеният паркинг също изглеждаше пуст. Гъста гора отделяше кампуса от магистралата. Според Дейвис именно липсата на охрана осигуряваше анонимността на института. Четири от петте правоъгълни сгради бяха тъмни. Осветена беше само една. Президентът го беше предупредил, че др Гари Вокио ще го очаква. За осигуряването на контакта го бяха снабдили с парола, доставена от НРА.
Малоун вкара колата в паркинга и изключи двигателя. Слезе и се огледа. Нощната тишина се нарушаваше единствено от тътена на далечни гръмотевици.
Внезапно една кола с изключени светлини се отдели от тъмната сграда насреща, прескочи ниския бордюр и се понесе към него с пронизително свистене на гумите. От сваленото дясно стъкло се появи ръка с пистолет.
27.
Белият дом
Едуин Дейвис отведе Касиопея на втория етаж, където се намираха жилищните помещения на Първата двойка. Сигурно убежище, може би единственото място, където могат да се отпуснат, беше пояснил той. Тя все още се опитваше да прецени този човек. Наблюдаваше поведението му, докато персоналът поздравяваше президента. Държеше се настрана. Винаги на поста си, но без да бие на очи.
Изкачиха мраморното стълбище и се озоваха в добре осветен коридор, който пресичаше сградата по цялата ѝ ширина. От двете му страни се виждаха множество врати.
Една от тях се охраняваше от жена, изпъната като струна до стената. Дейвис посочи помещението, което се намираше в дъното на коридора. Влязоха и затвориха вратата след себе си. Златистата светлина на лампите стопляше бледите стени и обикновените завеси на прозорците. Върху пъстроцветния килим се издигаше масивно бюро в викториански стил.
– Кабинетът на президента – поясни Дейвис. – След атентата срещу Джеймс Гарфийлд инсталирали примитивна климатична инсталация, за да облекчат последните му дни.
Касиопея забеляза безпокойството му. Странно.
– Тук президентът Маккинли подписал мирния договор, който сложил край на испанско-американската война.