– Какво всъщност трябва да ми кажеш? – погледна го в очите тя. – Предупредиха ме, че си прям човек. Видимо напрегнат, а аз не съм тук на туристическа обиколка.
– Наистина трябва да ти кажа нещо.
Дани Даниълс се събуди от задушливия дим.
Въздухът в тъмната спалня тежеше от отровна мъгла, която го принуди да се закашля. Разтърси спящата Полин и отметна завивките. Съзнанието му се проясни и установи най-страшното. Къщата гореше. Чуваше съвсем ясно пропукването на сухите греди, обхванати от огъня. Спалнята им беше на втория етаж, редом с тази на дъщеря им.
– О, Господи, Мери! – простена Полин.
– Мери! – изкрещя през отворената врата той. – Мери!
Целият етаж беше обхванат от пожара. Стълбището пламтеше. Изглеждаше така, сякаш единствено тяхната спалня беше пощадена.
– Мери, отговори ми! – отново извика той.
Изправена до него, Полин също изкрещя името на деветгодиишата им дъщеря.
– Отивам при нея!
Той сграбчи ръката ѝ.
– Няма да можеш! Целият под е пропаднал!
– Не мога да стоя тук, не мога!
Той изпитваше абсолютно същите чувства, но мозъкът му все още работеше.
– Мери! – отчаяно изпищя Полин.
Жена му беше на прага на истерията. Димът ставаше все по-гъст. Той се втурна към прозореца и широко го разтвори. Часовникът до леглото показваше 3:15. Не се чуваха сирени. Фермата се намираше на пет километра от града и от най-близките съседи.
– За бога, Дани, направи нещо! – извика Полин.
Той взе решение. Обърна се, сграбчи жена си за ръката и я повлече към прозореца. Храсталаците тъмнееха на около пет метра по-надолу. Бягството през вратата вече беше невъзможно. Можеха да се измъкнат единствено оттук, но жена му едва ли щеше да го направи доброволно.
– Дишай дълбоко! – заповяда той.
Тя послуша съвета му, тъй като вече силно кашляше. Наведе се над перваза и си пое дълбоко дъх. Той се възползва от това, сграбчи я за краката и я бутна навън. Надеждата му беше да падне странично върху храстите. Може би щеше да си счупи нещо, но нямаше да бъде изпепелена от огъня. Не му трябваше тук. Сам щеше да направи това, което беше намислил. Храстите омекотиха удара и тя се изправи на крака.
– Бягай по-далеч от къщата! – извика той, после се обърна и хукна към вратата на спалнята.
– Тате, помогни ми! – прозвуча гласът на Мери.
– Идвам, миличка! – извика в отговор той. – В стаята ли си?
– Какво става, тате? Всичко гори. Не мога да дишам.
Трябваше на всяка цена да се добере до нея, но пътят към стаята ѝ беше отрязан. Стълбищната площадка я нямаше. От стаята на дъщеря му го делеше петнайсетметрова пропаст. След няколко минути и тяхната спалня щеше да потъне в пламъците. Димът и горещината ставаха нетърпими и изгаряха очите и дробовете му.
– Мери! – изкрещя той. – Там ли си, Мери?
Трябваше да стигне до нея. Втурна се към прозореца и се надвеси навън. Полин не се виждаше никъде. Може би беше тръгнала да вземе стълбата от хамбара.
Прекрачи перваза, увисна на ръце и разтвори пръстите си. Прелетя трите метра до храсталаците и успя да се задържи на крака. Хукна към другата страна на къщата, без да губи нито секунда. Лошото му предчувствие се сбъдна. Целият втори етаж беше обхванат от пламъците, включително стаята на дъщеря им.
Долу стоеше Полин, безпомощно протегнала ръце.
– Отиде си! – проплака тя. – Отиде си детенцето ми!
– Спомените от тази ужасна нощ го измъчват вече трийсет години – прошепна Дейвис. – Изгубили единственото си дете, а Полин не можела да има друго.
Касиопея не знаеше какво да каже.
– Причината за пожара се оказала горяща пура, забравена в пепелника. По онова време Даниълс бил градски съветник и обичал скъпите пури. Полин го молела да ги зареже, но той отказвал. Детекторите за дим още не били измислени, но официалното заключение на следствието било категорично – пожарът можел да бъде предотвратен.
Тя бавно осъзна последиците от това заключение.
– Как са успели да спасят брака си след всичко това? – прошепна тя.
– Не са успели.
Уайът прошепна паролата в домофона и електронната ключалка изщрака. Пое по стълбите към втория етаж, където се намираше кабинетът на др Гари Вокио. Докторът го поздрави, седнал зад бюрото, отрупано с книжа и три включени монитора. Наближаваше четирийсет, беше слаб и с по момчешки подстригана червеникава коса. Запуснат външен вид, навити ръкави на ризата и уморени очи.