Обвиняемият продължаваше да мълчи.
– Разговарях надълго и нашироко с този Парът – добави Нокс. – Той открито злорадстваше, че знае всичко за нас. Благодарение на неговата информация беше провалено днешното покушение срещу президента Даниълс. Той знаеше всичко, което предстоеше да се случи – къде и кога. Моето убийство също фигурираше в плановете му и това беше причината да говори толкова открито пред мен. За щастие тези планове се провалиха.
Хейл заби мрачен поглед в лицето на обвиняемия.
– Ти ли ни продаде?
Мъжът изведнъж се обърна и хукна към вратата. Двама от присъстващите го пресрещнаха и го повалиха на пода.
– Достатъчно ли чухте и видяхте? – попита Нокс, обръщайки се към целия екипаж.
Всички кимнаха.
– Присъдата е виновен! – извика един от тях.
– Има ли "против"? – попита Нокс.
Мълчание.
– Не е вярно! – изкрещя обвиняемият, продължавайки да се бори с мъжете, които го държаха. – Няма капка истина в неговите думи!
Хейл знаеше наизуст тази част от устава: Боцманът след съгласието на мнозинството има пълното право да определи наказанието на всеки, който предава екипажа или дезертира от битката.
– Доведете го тук! – заповяда той.
Мъжът беше изправен на крака.
Мръсникът го беше поставил в изключително неблагоприятна позиция пред Андреа Карбонел. Нищо чудно, че тя бе демонстрирала такава самоувереност. Просто бе знаела всичко. А това поставяше под заплаха бъдещите му планове. Смъртта на предателя трябва да бъде мъчителна, за назидание на всички останали. Нокс измъкна пистолета си.
– Хей, какво правиш?
– Мисля да изпълня присъдата.
Лицето на осъдения се разкриви от ужас и той с нова сила започна да се бори с мъжете, които го държаха.
– Тя може да бъде изпълнена само след съгласието на мнозинството – напомни му Хейл. – Нека го чуем.
Веднага забеляза облекчението, което се изписа по лицата на хората.
– Както кажеш ти, капитане – извика един от тях, явно доволен, че не е на мястото на жертвата.
Обикновено капитанът не правеше забележки на боцмана пред останалите членове на екипажа, но сега ситуацията беше извънредна, като на война. А при извънредни ситуации думата на капитана е закон.
– Предателят ще бъде екзекутиран в седем нула нула сутринта в присъствието на целия екипаж – обяви решението си той.
36.
3:14 ч. Сутринта
Касиопея напусна квартала на Шърли Кейзър, отби на безлюдния паркинг пред някакъв затворен мол и позвъни в Белия дом.
– Едва ли ще ти хареса онова, което ще чуеш – предупреди тя Едуин Дейвис.
Разказа му всичко, с изключение на последния въпрос, който беше обсъдила с приятелката на Първата дама.
– Тук има потенциал – заяви в заключение тя. – Може би ще успеем да изкараме Хейл на светло, но трябва да пипаме внимателно.
– Разбирам.
Имаха и други теми за обсъждане, но тя беше твърде уморена.
– Сега мисля да се наспя. Ще поговорим утре сутринта.
Отговорът на Дейвис дойде със секунда закъснение.
– Ще те чакам – рече той.
Тя прекъсна линията и понечи да запали мотоциклета, но в същия миг телефонът ѝ отново иззвъня. Погледна дисплея. Беше Котън. Най-после.
– Какво стана?
– Поредната нощ на забавления. Искам Сикрет Сървис да провери един регистрационен номер, въпреки че вече се досещам на кого принадлежи колата.
После ѝ разказа за развоя на събитията в Мериленд.
– Все пак имам и добра новина – добави той.
Слава богу, мълчаливо кимна тя.
– Шифърът действително е разкрит. Вече знам съдържанието на посланието на Андрю Джаксън до Общността.
– Къде си? – попита тя.
– В Ричмънд. Един много хубав хотел, казва се "Джеферсън".
– Аз съм във Фредериксбърг. Близо ли е?
– На около час път.
– Идвам при теб.
По време на предварителните проучвания на държавния архив успях да открия част от кореспонденцията между Томас Джеферсън и професора по математика в университета на Пенсилвания Робърт Патерсън, водена през декември 1801 г. По това време Джеферсън вече бил президент на Съединените щати. И двамата членували в Американското философско дружество, което насърчавало изследванията в областта на хуманитарните науки. Запалени на тема шифри и кодове, те редовно си разменяли информация по тези въпроси. Патерсън пише: "Векове наред държавниците и философите проявяват интерес към изкуството на секретните послания", след което добавя: , Но шифрите далеч не са съвършени." По-нататък дава определение от четири точки за перфектния шифър: 1) да бъде използваем на всички езици; 2) да бъде лесен за запомняне; 3) да бъде лесен за четене и писане и 4) да бъде абсолютно недостъпен за всички, които не притежават ключ или код за дешифриране. "