Той затвори очи. В стаята блесна ослепителна светлина, последвана от кълба задушлив дим.
Той вече беше готов с втората изненада. Издърпа запалката и я хвърли на пода, а после бутна вратата на спалнята и бързо я затвори след себе си.
Седнал до управителя на имението, Малоун пътуваше по тесния път с две платна, изпълнен с остри завои. Трафикът беше еднопосочен, само нагоре. Пътят заобикаляше къщата на върха, а после поемаше отново надолу към центъра за посетители, минавайки непосредствено покрай гроба на Джеферсън.
– Имахме късмет да си върнем колелото – каза управителят. – След смъртта на Джеферсън почти всичките му лични вещи били продадени на търг, за да се покрият дълговете му. За щастие колелото било купено от Робърт Патерсън, син на един от най-близките приятели на президента. То имало сантиментална стойност за него, защото баща му помагал на Джеферсън да го направят. Старият Патерсън и президентът били запалени по кодове и шифри.
Малоун свърза тези обяснения с чутото от Даниълс. Въпросният Робърт Патерсън бил държавен служител и именно той предал на Андрю Джаксън шифъра на баща си. И вероятно предложил да го използват в процеса на дешифриране. А Стария орех с готовност приел, защото без него Общността никога нямало да дешифрира кода.
– През хиляда осемстотин и втора година Джеферсън се отказал да използва колелото – продължи управителят. – То се появило на бял свят чак през хиляда осемстотин и деветдесета, когато някакъв френски държавен служител проявил любопитство към него. По време на Първата световна война Америка си го прибрала обратно и го използвала активно чак до началото на Втората световна.
Излязоха от поредния завой и се отправиха към малък павиран паркинг. Един от туристическите автобуси тъкмо го напускаше, разтоварил поредната група. Главният вход на къщата се намираше на трийсетина метра по-нататък.
– Беше ми приятно – рече Малоун. – Благодарение на вас лесно се добрах до тук.
– Е, не всеки ден ми се случва да ме включат в конферентен разговор с началника на президентската канцелария и с шефа на Сикрет Сървис – усмихна се мъжът и изключи двигателя.
Малоун излезе под ярките слънчеви лъчи. Въздухът беше топъл и сух, нещо типично за късната пролет. Той се обърна и тръгна към първата къща с купол в Америка.
Внезапно зад един от прозорците блесна ослепителна светлина. Разнесоха се писъци. Нов блясък. На входа се появи някакъв човек.
– Бягайте! – изкрещя той. – Вътре има бомба!
45.
Касиопея и Едуин Дейвис се изтеглиха към далечния край на паркинга, за да избегнат прииждащите тълпи туристи.
– Искам да науча всичко за личните ти отношения с Първата дама – започна без увъртания тя.
Лицето на Дейвис потъмня.
– Вероятно вече разбираш защо те изпратих сама на тази мисия – каза той.
Да, тя отдавна го беше разбрала.
– Когато стана ясно кого са задържали агентите на Сикрет Сървис, аз помолих президента да потърси услугите ти. Той веднага се съгласи, защото вярва безрезервно на Котън и на теб. Не е забравил какво направихте последния път за него. А аз си дадох сметка, че Полин автоматично влиза в кръга на заподозрените, защото само шепа хора знаеха предварително за планираното посещение в Ню Йорк. И взех съответните мерки за контрол на разследването срещу нея.
– Знаел си от самото начало, че информацията изтича именно от нея, така ли?
– Да. Идеята, че е споделила с някого, нямаше как да бъде пренебрегната.
– Кога започнаха отношенията ви?
Неудобството му видимо нарасна. Но нямаше как да бъде другояче. Той се беше обърнал за помощ към нея, а тя просто си вършеше работата.
– Дойдох на работа в Белия дом преди три години, когато бях назначен за младши съветник по въпросите на националната сигурност. Тогава се запознах с Полин… Тоест с Първата дама
– Не се притеснявай – погледна го съчувствено Касиопея. – Тук сме само двамата. Разкажи ми какво се случи.
– Притеснявам се и още как! – мрачно процеди той. – Бесен съм на себе си! Никога преди не съм се държал по подобен начин! Аз съм на шейсет, по дяволите! Как можах да изпадна в толкова неудобна ситуация? Нямам отговор на този въпрос
– Добре дошъл в клуба – усмихна се Касиопея. – Бил ли си женен?
Дейвис поклати глава.
– Имал съм малко връзки в живота си. Работата винаги е била на първо място за мен. Хората с проблеми търсеха помощта ми. А сега какво стана?
– Просто ми разкажи какво се случи – докосна ръката му Касиопея.