– Цял живот е била ужасно нещастна – започна той. – Което е жалко, защото е изключително добър човек. Инцидентът с дъщеря ѝ оставил незаличими рани в душата ѝ. Просто не е успяла да ги затвори Дани Даниълс също, помисли си Касиопея.
– Отдавна престана да пътува с президента – продължи Дейвис. – С много редки изключения. Официалната версия е разминаване в програмите – нещо, което често се случва. Срещах се с нея именно когато Даниълс отсъстваше от Белия дом. Веднага добавям, че в тези срещи нямаше нищо неприлично. Просто обядвахме или вечеряхме заедно. И си говорехме. Тя обича да чете, предимно любовни романи. Малцина знаят това. Снабдява я Шърли. – На лицето му се мярна нещо като усмивка. – Това ѝ доставя радост, но не заради секса. Привлича я щастливият край. Повечето подобни романи завършват с хепиенд и именно това ѝ харесва.
Дейвис постепенно се отпускаше и разкриваше душата си. Бе мълчал прекалено дълго.
– Разговаряхме за книги, за света, за Белия дом. Тя нямаше причини да бъде неискрена с мен – все пак аз съм най-близкият сътрудник на президента. Постепенно научих всичко за нея. После стигнахме до трагедията с Мери и съпружеските отношения.
– На мен ми даде да разбера, че за всичко обвинява президента – подхвърли Касиопея.
– Не е вярно – възрази той. – Поне не по начина, по който го възприемаш. В началото може би наистина го е обвинявала, но постепенно е проумяла, че това е глупаво. За съжаление част от душата ѝ умряла завинаги в нощта, в която загинала Мери. Необходими ѝ бяха десетилетия да осъзнае този факт.
– Ти помогна ли ѝ?
Той видимо трепна от критиката, която усети в думите ѝ.
– Опитах се да запазя неутралитет. Но срещите ни зачестиха, след като ме повишиха и станах началник-канцелария. Темите за разговор станаха по-задълбочени. Тя ми се доверяваше. – Поколеба се, после добави: – Аз съм добър слушател
– Не си бил само слушател – поклати глава Касиопея. – Проявявал си разбиране и съчувствие. А тя ти е отвръщала със същото.
Дейвис бавно кимна.
– Разговорите ни бяха като двупосочна улица. И тя постепенно го осъзна.
Касиопея го разбираше много добре, защото също беше имала подобни проблеми. Не е лесно да споделяш с някого.
– Полин е с една година по-възрастна от мен – каза той, сякаш това имаше значение. – Вечно се шегува, че има връзка с по-млад мъж. А аз трябва да призная, че това ми харесва.
– Даниълс има ли представа?
– Пази боже! Не, разбира се! Но пак ти повтарям, че между нас не е имало нищо нередно.
– С изключение на факта, че сте се влюбили.
На лицето му се изписа примирение.
– Предполагам, че си права – въздъхна той. – Точно това се случи. Те отдавна не живеят като съпрузи и вече са се примирили с този факт. В отношенията им няма интимност. И то не само във физически смисъл. Те просто са престанали да споделят каквото и да е помежду си. Живеят като съквартиранти. Или като колеги, между които не може да има никаква физическа близост. Кой брак може да издържи при подобни условия?
Касиопея добре разбираше какво има предвид. Самата тя никога не беше изпитвала с някого интимността, която споделяше с Котън. Разбира се, беше имала и други мъже в живота си. На някои от тях беше отдавала част от себе си, но никога всичко. За да споделиш своите надежди и страхове и да бъдеш сигурен, че другият няма да злоупотреби с чувствата ти, трябва огромно доверие. Дейвис беше прав. Интимността е крайъгълният камък на истинската любов.
– Ти знаеше ли за връзката между Куентин Хейл и Шърли Кейзър? – рязко смени темата тя.
– Не. Виждал съм Шърли само веднъж в живота си, когато дойде в Белия дом на гости на Полин. Иначе знам, че двете разговарят всеки ден. Без нея Полин отдавна щеше да се затвори в себе си. Ако е казала на някой за предстоящото посещение в Ню Йорк, това със сигурност е била Шърли. Аз бях в течение, че тя знае за мен. И затова потърсих помощта ти. В противен случай имаше опасност нещата да излязат от контрол, и то много бързо.
– Куентин Хейл вече знае всичко – кимна тя. – Но липсата на реакция от негова страна е доста озадачаваща.
– О, със сигурност го е знаел и по време на разговора ни в Белия дом. Сега разбирам, че беше дошъл при мен на нещо като пробна визита – да провери дали е време да изиграе големия си коз.
Тя се съгласи. В тези думи имаше логика. Но имаше и още нещо.
– Убедена съм, че Хейл държи Стефани Нел – въздъхна тя. – Тя разработваше Карбонел, но покрай нея и Общността. Вече няма никакво съмнение.
– Ако действаме неразумно, ще притесним много хора и ще застрашим живота на Стефани – предупреди Касиопея.