– Вярно е, но В този момент се включи алармената инсталация в Центъра за посетители.
– Сега пък какво? – вдигна глава тя.
Втурнаха се към офиса на управителя, който се намираше в центъра на комплекса. Посрещна ги помощникът му с опънато от тревога лице.
– В главната сграда току-що е избухнала бомба! – развълнувано съобщи той.
46.
Играчките на Уайът свършиха работа. Музеят беше в паника. Хората пищяха и се блъскаха към изхода. Ефектът на димния компонент беше повече от осезаем. Слава богу, че беше прехвърлил известно количество в Ню Йорк – просто в случай че на сцената се появеше и Котън Малоун.
Оттегли се в спалнята на Джеферсън и блокира бравата с един стол. Беше наясно, че следващата група туристи щеше да се появи всеки момент, повтаряйки маршрута на първата: всекидневната, библиотеката, кабинета… Тръгна на пръсти към леглото. В главата му изплуваха обясненията на екскурзовода: Джеферсън ставал от сън в мига, в който можел да види от възглавницата си стрелките на стенния часовник обелиск в другия край на стаята. Тъмночервената копринена кувертюра, изработена по проект на Джеферсън, покриваше широкия матрак в нишата в стената между спалнята и кабинета. Уайът пропълзя по леглото и предпазливо надникна от нишата. На седем-осем метра отвъд нея се виждаха арките на библиотеката и хората под тях. Очевидно доловил паниката в следващите помещения, екскурзоводът извика на групата да запази спокойствие.
Уайът подхвърли следващата граната към тях и бързо извърна глава. Блесна ярка светкавица, изригнаха облаци гъст дим. Разнесоха се писъци на ужас.
– Оттук – запази самообладание екскурзоводът.
Уайът надникна иззад импровизираната завеса. Точно навреме, за да види как служителят насочва групата към оранжерията и чистия въздух отвъд нея. Вече можеше да обърне внимание на колелото с шифъра, което се намираше на по-малко от метър от него.
Малоун се втурна към главния вход на Монтичело, следван от управителя. През отворената остъклена врата в дъното на фоайето излитаха гъсти кълба дим, чуваха се уплашени писъци. Нещо ставаше. Неколцина туристи с разширени от ужас очи панически се блъскаха на прага, опитвайки се час по-скоро да излязат навън.
– Какво има там? – попита Малоун и посочи суматохата вляво от себе си.
– Частните покои на Джеферсън – отвърна управителят. – Библиотеката, кабинетът и спалнята.
– Там ли е изложено колелото?
Мъжът кимна.
– Останете тук и не пускайте никого да влиза – заповяда Малоун и измъкна пистолета си.
Вече беше разбрал, че не става въпрос за разрушителна бомба, а само за контролирана експлозия, предназначена да предизвика паника и да отклони вниманието. Същата като предишната вечер при нападението срещу мъжете, оборудвани с прибори за нощно виждане.
Кой, по дяволите, се бе появил тук?
Уайът измъкна от джоба си голям найлонов плик. Размерите на колелото бяха по-големи от очакваното, но все пак щеше да се побере в плика. Трябваше да пипа внимателно, тъй като дървените дискове изглеждаха крехки. Все пак бяха на повече от двеста години.
Той отиде в кабинета и вдигна стъкления похлупак. Успя да пъхне уреда в плика, а после прибра и двата диска, които бяха изложени отделно. Май щеше да се наложи да притисне пакета до гърдите си, за да не повреди уреда. Претегли го на ръка. Не повече от два килограма и половина. Нямаше да има проблеми.
Малоун прекоси стая с бледозелени стени и голяма камина. Над бялата полица беше окачен женски портрет. Вратата в дъното явно водеше към прочутата Светая светих на Джеферсън в южното крило, за която беше чел.
Той стисна пистолета и бутна вратата. Посрещна го стена от гъст дим. На светлината от високите френски прозорци в дъното успя да зърне неясните силуети на паникьосани хора, които се блъскаха към обляна от слънцето веранда е цветя в големи саксии. Напълни дробовете си е въздух и се втурна напред. Придържаше се близо до стената, като използваше прикритието на дълъг шкаф. Вляво от него се издигаха тесни лавици с книги с кожени корици. Високият таван се крепеше на арки, които свършваха пред осмоъгълна ниша. Там някакъв мъж прибираше колелото в голям найлонов плик.
Малоун напрегна взор и успя да различи чертите му. Мъжът му беше познат. Изведнъж всичко дойде на мястото си.
Уайът усети някакво движение в мъглата. Някой беше влязъл в библиотеката. Той довърши работата си и пъхна плика под мишница. В свободната му ръка се появи пистолет. Видя лицето на новодошлия и срещна погледа му. Котън Малоун. Пръстът му натисна спусъка.