– Това е разликата между теб и мен – обърна се Хейл към Болтън. – Аз ценя нашето минало, а ти настояваш да го преживеем отново. Вече имах случай да ти напомня, че президентите в днешно време не се отстраняват с куршуми и насилие. Срамът и унижението имат същия ефект, а освен това винаги ще се намерят доброволци да свършат работата вместо нас. Ние просто трябва да подклаждаме огъня.
– Твоята прокълната фамилия създаде тази каша! – изсъска Болтън. – Още от хиляда осемстотин трийсет и пета насам тя ни причинява само неприятности. Тогава сме били добре, никой не ни закачал за нищо. Вършили сме услуги на правителството и то ни се отплащало по подходящ начин. Но вместо да се примири с отказа на Джаксън да помилва пиратите, твоят прапрадядо решил да ликвидира президента на Съединените щати. – Болтън посочи с пръст Хейл. – Едно решение, което е било точно толкова глупаво, колкото нашето. С тази разлика, че нас не ни хванаха.
– Засега – не успя да се сдържи Хейл.
– Какво искаш да кажеш?
– Следствието едва започна – сви рамене той. – Не бъди толкова сигурен, че ще ни се размине.
Болтън понечи да се нахвърли върху него, но се въздържа. Пистолетът беше все още в ръката на Хейл.
– Ще ни продадеш, за да отървеш собствената си кожа, нали? – изсъска той.
– Никога! – отсече Хейл. – За разлика от теб аз съм верен на клетвата си!
Болтън се обърна към Сюркуф и Когбърн, които мълчаливо наблюдаваха спора.
– Какво зяпате? – кресна той. – Нима ще оставите тоя тип да си разиграва коня? Нищо ли няма да кажете?
Касиопея яхна мотоциклета, направи знак на Едуин Дейвис да седне зад нея и подкара нагоре по стръмния път към Монтичело. Движението на автобусите беше спряно. Местният шериф щеше да се появи всеки момент. Управителят на имението ги чакаше на паркинга. На двайсетина метра от тях група туристи се качваха в един от спрелите автобуси.
– Къде е Котън? – попита тя.
– Вътре. Каза да запечатам къщата и да не пускам никого.
– Какво се е случило? – пожела да узнае Дейвис.
Отговори му силен тътен, долетял от вътрешността на къщата. Ярка светлина блесна в прозорците.
– Хей, какво е това? – стреснато попита Касиопея.
– Поредната експлозия. Имаше още няколко такива.
Тя хукна към къщата.
– Той каза никой да не влиза! – извика подире ѝ управителят.
– Това не важи за мен – отвърна в движение тя и измъкна пистолета си.
От вътрешността на къщата долетя силен трясък, който ѝ беше до болка познат. Изстрел от едрокалибрено оръжие.
48.
Малоун се просна на пода и куршумът раздроби част от парапета. Той запълзя на четири крака към вътрешната стена. Вторият куршум проби дъските на пода само на няколко сантиметра от него. Двестагодишното дърво не оказа почти никаква съпротива. Трети изстрел. Още по-близо. Уайът настъпваше методично.
Нещо се стрелна във въздуха и се приземи на пода на балкона. Ослепителният блясък беше последван от нов облак задушлив дим. Малоун скочи на крака и се понесе по коридора, през който беше дошъл. Обратно към стълбището. Той вдигна глава към третия етаж и реши, че е време за размяна на ролите.
Уайът щеше да се превърне в зайчето, а той – в лисицата.
Уайът предпазливо тръгна нагоре с насочен пистолет. Очите му се опитваха да пронижат гъстия дим. Две неща се случиха едновременно.
Входната врата се отвори.
– Котън! – извика женски глас.
После той зърна Малоун, който изкачваше стъпалата към третия етаж.
Нокс чакаше Когбърн и Сюркуф да отговорят на въпроса, зададен от Болтън.
– Не знам какво да кажа, Едуард – пръв се обади Сюркуф. – Бъркотията е голяма. Честно казано, не ми харесва нито едно от предложенията ти. Според мен Куентин не бива да разчита на отстъпки от страна на Даниълс само защото е изпаднал в неудобно положение.
– На негово място аз просто щях да я нарека лъжлива курва и да я накарам горчиво да съжалява – изсъска Когбърн. – Едва ли някой ще изпита съчувствие към нея.
Този човек възприема нещата само в черно-бели краски, помисли си Нокс. За съжаление нещата никога не са толкова прости. Иначе сега нямаше да са затънали до гуша. Но и той беше на мнение, че Белият дом едва ли щеше да отстъпи пред подобен натиск.
– Аз все още държа Стефани Нел – напомни им Хейл.
– И какво ще правиш с нея?
Нокс искаше да чуе отговора и на този въпрос.
– Още не съм решил. Но тя би могла да се окаже доста силен коз.