Касиопея си даваше сметка, че най-добрият ход за момента е изтеглянето. Тук летяха твърде много куршуми, а димът беше прекалено гъст. Колко бяха нападателите? Защо Котън не отговаряше. Тя изстреля един последен куршум, шмугна се през разбития прозорец и се претърколи навън.
Уайът видя бягството на жената и реши, че е време да я последва. Малоун със сигурност вече се връщаше обратно. Нямаше повече време за губене.
Малоун се спусна на първия етаж. Късият коридор вляво водеше към входното фоайе, но той го подмина и влезе в съседната стая, която се оказа трапезария. Вратата в противоположния ѝ край водеше към голям салон. Картини по стените, тежки завеси на прозорците. Гъст дим във въздуха. Малоун влезе и надникна през двойната остъклена врата, която също водеше към входното фоайе.
Касиопея се надигна и предпазливо пропълзя към разбития прозорец. Трябваше да се върне. Изправи се на крака, залепи гръб за тухлената стена и безшумно се плъзна обратно в задименото фоайе. Очите ѝ доловиха някакво движение зад остъклената врата в противоположния край, откъдето се влизаше в друго задимено помещение с многобройни картини и портрети по стените.
Тя се прицели и натисна спусъка.
49.
Бат, Северна Каролина
Търпението на Хейл се изчерпа. Тримата идиоти насреща му нямаха никаква концепция за спечелването на тази война. Така беше още от самото начало. Открай време фамилията Хейл бе имала доминираща роля в Общността. Тя първа бе осъществила контакт с Джордж Уошингтън и с Континенталния Конгрес и бе предложила да координира нападателните действия на всички капери. Дотогава корабите действали самостоятелно и правели какво си искат. Ефективността им била доста висока, но не можела да се сравнява с онази, която постигнали под обединеното командване. Естествено, фамилията Хейл получавала дял от плячката на всички капери от Масачусетс до Джорджия, но в замяна на това осигурявала надежден имунитет за техните действия – насочени най-вече срещу британския търговски флот. Фамилиите Сюркуф, Когбърн и най-вече Болтън също били там, но дейността им била далеч по-ограничена от тази на Хейл. Баща му го беше предупредил да си сътрудничи с колегите капитани, но да ги държи на дистанция и да поддържа свои лични контакти.
Не бива да разчиташ на тях, сине.
И това се оказа чистата истина.
– Писна ми до смърт от вашите обвинения и заплахи! – извика той.
– А на нас ни писна да ни държиш на тъмно! – гневно отвърна Болтън. – Нима не съзнаваш, че сключваш сделки с хората, които се опитват да ни тикнат в затвора?
– НРА е наш съюзник.
– Какъв съюзник? – попита Когбърн. – Направиха ли нещо, за да прекратят натиска срещу нас? Напротив, вкараха шпионин в компанията и провалиха плановете ни за отстраняването на Даниълс!
– Но откриха тайната на шифъра – напомни му Хейл.
– И какво от това? – мрачно го изгледа Болтън. – Защо все още не разполагаме с него?
– По какъв начин шпионинът повлия на отношенията ти с НРА? – пожела да узнае Сюркуф. – Защо изобщо са го внедрили?
Това беше първият смислен въпрос от началото на целия разговор. Което обаче не означаваше, че трябва да получи смислен отговор.
– Шефката на НРА иска смъртта на Стефани Нел
– Защо? – прекъсна го Когбърн.
– Мисля, че е на лична основа. Тя не даде подробности. Задоволи се да каже, че Нел разследва както нея, така и нас. Което изисква съответната реакция. Помоли ме да го направя и аз се съгласих. Става въпрос за приятелска услуга.
– Но защо е внедрила шпионина, след като има теб? – попита Сюркуф.
– Защото той е лъжец, крадец и убиец! – процеди Болтън. – Гнусен вонящ пират, на когото никой не вярва. Прапрадядо му би се гордял с него.
Хейл пребледня от гняв.
– Достатъчно търпях обидите ти, Едуард! – извика той. – Предизвиквам те на двубой, тук и сега!
Това беше негово право.
Вероятността за конфликти между участниците в съвместни операции била голяма още в далечното минало. По принцип капитаните били крайно независими. Грижели се единствено за своите екипажи, нищо друго не ги интересувало. Но разприте и междуособиците водели до понижена ефективност. Целта била да се плячкосват чуждите кораби, а не да се карат помежду си. Все пак споровете никога не били решавани в открито море, защото моряците не били склонни да рискуват живота и корабите си заради дребнави кавги. Така се родил алтернативният начин за уреждане на междуличностните проблеми.