Директният сблъсък позволявал на капитаните да демонстрират смелостта си, като едновременно с това не застрашавали никой друг освен себе си.
Прост, но ефективен тест за смелост.
Болтън мълчеше и го гледаше.
– Работата е ясна – подхвърли Хейл. – Нямаш кураж за честен двубой.
– Приемам предизвикателството – обяви с равен глас Болтън.
Хейл кимна и се обърна към Нокс.
– Заеми се с приготовленията.
Малоун чу изстрела и се пъхна под близката маса за хранене, заобиколена със столове. Стъклената врата до нея се пръсна на хиляди късчета. Последваха още няколко изстрела, които го принудиха да остане притиснат към пода.
Касиопея реши да атакува и смело тръгна напред, продължавайки да стреля към неясната сянка.
Малоун изчакваше, притиснал глава към пода. Щеше да ликвидира противника си в мига, в който стрелбата престанеше. Проснат по корем, той стисна пистолета с две ръце. Очите му различиха сянката, която се приближаваше откъм фоайето. Няколко точни изстрела и всичко щеше да приключи.
Уайът с облекчение установи, че малкият офис в долния край на стълбището е празен. Основите на къщата представляваха няколко стаи с тухлени стени, които се използваха за склад. Те бяха наредени от двете страни на осветен от голи крушки коридор, който пресичаше сградата по цялата ѝ дължина. Според информацията в туристическия център именно тук се съхраняваха хранителните продукти, бирата и отлежалото вино. Лъчите на слънцето огряваха далечния край на коридора двайсетина метра по-нататък. Всичко изглеждаше спокойно.
Той се втурна напред. Зад гърба му оставаше всичко онова, което Джеферсън беше наричал "издръжка" на имението – кухнята, сушилнята, мандрата и помещенията на робите. Стигна до края на коридора и колебливо спря пред врата, обозначена като северна тоалетна. Мястото беше подходящо. На нивото на земята, извън стените на сградата, наистина дискретно.
Той извади мобилния си телефон и натисна бутона за изпращането на предварително подготвения есемес.
ГОТОВ ЗА ОТТЕГЛЯНЕ. СЕВЕРНАТА СТРАНА.
Съобщението щеше да бъде друго само при промяна в плановете. Още от самото начало беше уверен, че проникването в Монтичело няма да представлява проблем. Но оттеглянето беше съвсем друга работа. Затова бе приел помощта на Андреа Карбонел.
Уайът излезе навън и прекоси асфалтовата алея. Озова се далеч на север от главния вход, сред дървета и храсти, които предлагаха отлично укритие. Според предварителната справка в интернет на стотина метра североизточно от къщата имаше открита поляна. Изключително подходяща за приземяване. От вътрешността долетяха три изстрела и той се усмихна. При малко късмет жената би могла да застреля Малоун вместо него.
Касиопея беше сигурна, че в съседното помещение се крие някой. Беше зърнала сянката му въпреки гъстите облаци дим. Тревогата ѝ за Котън нарастваше. Къде бе той? Кой беше стрелял по нея? В коридора вдясно мъглата не беше толкова гъста и тя зърна основата на някакво стълбище.
Човекът насреща знаеше, че тя е тук. И чакаше своя миг. Чакаше нея.
Малоун се прицели в тъмното петно, което се движеше в мъглата. Още метър-два и всичко щеше да е наред. Искаше да бъде сигурен, че няма да пропусне. Уайът не се хвана на въдицата му да поеме към горните етажи. Но сега беше кацнал на мушката му.
Той затаи дъх. Едно. Две.
Касиопея си даваше сметка, че е прекалено близо и се беше превърнала в мишена. Затова се стрелна към коридора вдясно, залепи гръб за стената и извика:
– Котън? Къде си?
Малоун шумна изпусна въздуха от гърдите си и наведе пистолета.
– Тук, вътре – обади се той.
– По-добре излез – извика тя.
Той се изправи и напусна салона. Фигурата на Касиопея изплува от гъстия дим.
– Този път наистина беше на косъм – обади се той и по погледа ѝ разбра, че и тя мисли така.
– Какво става тук?
– Открих причината за всичките ни проблеми.
Нов звук разкъса тишината. Грохот, басов и ритмичен, който се усилваше.
Хеликоптер.
Прегърнал колелото с две ръце, Уайът внимателно огледа околността. Никой не го преследваше. Обърна се и хукна по леко наклонената пътечка между дърветата.
Хеликоптерът се появи от запад, снижи се и кацна на поляната. Той се втурна към отворената врата.
Малоун и Касиопея изскочиха навън и веднага видяха хеликоптера, който се снижаваше на около четиристотин метра от тях.
Твърде далеч, за да предприемат каквото и да било.