След минута на земята грохотът на моторите нарасна, свистенето на витлата се усили. Хеликоптерът се понесе над върховете на дърветата и изчезна на запад.
Край, това беше, поклати глава Малоун. Без колелото нямаше как да разберат какво е направил Андрю Джаксън. Решението на шифъра току-що беше отлетяло, може би завинаги.
– Можем да проследим тази птичка, нали? – погледна го Касиопея.
– Няма време – отвърна с въздишка той. – Птичката съвсем скоро ще кацне някъде наблизо и ще разтовари пътника си.
– Онзи, който стреля по мен?
Малоун кимна.
Управителят на имението бързо крачеше към тях, следван от Едуин Дейвис. Малоун се обърна и влезе в къщата. Останалите го последваха.
Не след дълго се озоваха в кабинета на Джеферсън. На масата в ъгъла лежеше стъклен капак.
– Стъклата на тези прозорци са оригинални, от деветнайсети век! – оплака управителят. – Нищо не може да ги замени!
– Надявам се, че това място не е включено в списъка на световното културно наследство – подхвърли Малоун в опит да свали напрежението.
– Напротив, включено е – възрази управителят. – Още през хиляда деветстотин осемдесет и седма.
Малоун се усмихна. Това със сигурност щеше да се хареса на Стефани. Колко ставаха паметниците на културата, които беше унищожил? Четири? А може би пет?
Някъде из сградата се отваряха прозорци. Димът бързо се разсейваше. Към тях се присъедини жена на средна възраст с тъмночервена коса и бяла, изпъстрена с лунички кожа. Представи се като главен куратор, отговарящ за произведенията на изкуството в имението. Лицето ѝ помръкна в мига, в който установи липсата на колелото.
– То е уникат – въздъхна тя. – Единствен екземпляр в целия свят.
– Кой е бил тук? – попита Дейвис, обръщайки се към Малоун.
– Един стар приятел, който явно ми има зъб.
Направи им знак да го последват в библиотеката, оставяйки кураторката и управителят да си говорят в кабинета. Там им обясни кой е Джонатан Уайът и добави:
– За последен път го видях преди осем години, на заседанието на комисията за вътрешно разследване, която го уволни.
Дейвис измъкна телефона си, набра някакъв номер и продиктува името на Уайът. Послуша известно време, после прекъсна връзката.
– В момента е на свободна практика – обяви той. – Наемник, готов да изпълнява всякакви поръчки. Живее във Флорида.
В съзнанието на Малоун отново се появи кодираното послание на Джаксън. Двайсет и шест букви, плюс пет символа.
GYUOINESCVOQXWJTZPKLDEMFHR
ΔФ: Х
– Без колелото текстът на Джаксън не може да бъде дешифриран – въздъхна той. – Това е. Сега трябва да насочим вниманието си към Стефани.
– Мистър Малоун – обади се женски глас зад гърба му.
Той се обърна. Беше кураторката.
– Доколкото разбрах, вие проявявате интерес към шифровъчното колело – подхвърля тя, докато се приближаваше.
– Да – кимна той. – За него сме тук, но закъсняхме. А както вие правилно отбелязахте, то е единственото в света
– Единственият оригинал в света – поправи го жената. – А не единственото колело.
Той очаквателно я погледна.
– В образователния център имаме доста копия на уредите, които е използвал Томас Джеферсън. Идеята беше децата да се упражняват на тях, за да придобият по-ясна представа за разнообразните изобретения на великия президент. да ги пипнат и да ги усетят. Сред тях има и едно колело. Аз лично поръчах да го направят. То е от пластмаса, но е изработено точно по оригинала. С 26 диска и 26 букви, изписани отстрани. Помолих фирмата производител да възпроизведе абсолютно точно дисковете, изработени от Джеферсън.
50.
Бат, Северна Каролина
Хейл наблюдаваше приготовленията на Нокс. Шест чаши от бара, подредени в редица на една от масите. Във всяка от тях имаше по един пръст уиски. Нокс измъкна от джоба си епруветка с жълтеникава течност. Капитаните се втренчиха в нея. После Болтън бавно кимна в знак на съгласие. При тези двубои всеки от капитаните имаше правото да се откаже по всяко време, признавайки поражението си.
Днес това нямаше да се случи.
Нокс отсипа няколко капки от течността в една от чашите с уиски. Беше отрова от вид риба, обитаваща морето около Карибите. Без мирис, без вкус, фатална за броени секунди. Важен артикул в арсенала на Общността от векове насам.
– Всичко е готово – обяви боцманът.
Хейл пристъпи към масата, заковал поглед в третата чаша отляво надясно, която съдържаше отровата. Болтън също се приближи.