– Това място е много популярно – подхвърли кураторката.
Касиопея, Едуин Дейвис и управителят на имението също бяха тук.
Очите му се спряха на колелото. Три от децата стояха пред него и усърдно въртяха боядисаните в кафяво дискове.
– Направено е от смола – добави жената до него. – Оригиналът е много по-крехък. Дисковете му са от дърво, на повече от двеста години. Дебелината им е едва осем милиметра и много лесно могат да се счупят.
– Сигурен съм, че крадецът ще бъде внимателен – успокоително подхвърли Малоун, доловил тревогата в гласа ѝ.
Поне докато дешифрира посланието, добави мислено той.
На хлапетата им омръзна да си играят с колелото и се насочиха към вътрешността на залата. Малоун се приближи към него и започна да разглежда двайсетте и шест диска, нанизани на метален шиш. Върху всеки от тях бяха изписани черни букви, разделени с линии.
– Искате ли да си запишете поредицата? – попита кураторката.
– Няма да му трябва – усмихна се Касиопея.
Наистина беше така.
Фотографската му памет отдавна беше влязла в действие.
GYUOINESCVOQXWJTZPKLDEMFHR
Завъртя дисковете и се зае да ги подрежда в правилната поредица.
Уайът продължаваше да крачи към колата.
– Бях сигурна, че ще разчетеш посланието – извика след него Карбонел.
Той спря и се обърна. Тя стоеше неподвижно. Слънцето огряваше неразгадаемите черти на лицето ѝ. Найлоновият плик лежеше в краката ѝ. Изчислил всички възможни варианти, пъргавият ѝ ум вече беше стигнал до заключението, че няма друг избор, освен да преговаря с него. Унищожаването на дисковете му гарантираше сигурност, защото само той знаеше мястото. Тя бавно тръгна към него и спря едва когато лицето ѝ се озова на сантиметри от неговото.
– Утроявам възнаграждението ти. Половината ще преведа в рамките на следващите два часа в банка по твой избор. Останалото ще получиш, когато ми предадеш двата документа – разбира се, невредими.
Сега беше моментът да ѝ напомни очевидното.
– Вероятно си даваш сметка, че Общността ще ми предложи много по-висока цена – подхвърли Уайът.
– Естествено – кимна тя. – Но и ти си даваш сметка, че само аз мога да ти предложа нещо повече – както го направих тази сутрин. Именно затова още разговаряш с мен, вместо вече да си отпрашил с чисто новия си автомобил.
Беше права. За да изпълни предписанията на Андрю Джаксън, той се нуждаеше от няколко специфични неща, които нямаше нито време, нито възможност да си набави сам.
– Искам чист паспорт.
– За къде си решил да пътуваш?
Уайът знаеше, че едва ли ще успее да се скрие от тази жена. Затова ѝ разказа за Поу Айланд, Нова Скотия.
– Имай предвид, че само ти и аз знаем за него – добави той. – От което следва, че само ти и аз можем да го споделим с трети лица.
– Това ли начинът ти да ме държиш в правия път?
– Ако там се появи още някой, моментално ще изгоря всичко, до което успея да се добера – сухо отвърна той. – А ти и Общността можете да вървите по дяволите.
– Аха, може би това е начинът да покажеш, че си по-добър от мен – кимна тя.
– Просто е моят начин и нищо повече – отвърна той.
– Толкова те харесвам, Джонатан – дари го с разбираща усмивка Карбонел. – Винаги знаеш какво искаш. Добре, съгласна съм. Ще го направим по твоя начин.
Касиопея надникна над рамото на Котън, който продължаваше да подрежда дисковете. Разговорът с Едуин Дейвис остана недовършен, но засега трябваше да почака. Както и първоначалната нагласа за един романтичен уикенд, с която беше долетяла в Ню Йорк. Защото изведнъж беше попаднала в "лепкава дупка", както обичаше да се изразява баща ѝ – голям почитател на крикета и основен спонсор на няколко испански отбора. Спортът беше голямата страст на баща ѝ, но за съжаление тя не я наследи. В конкретния случай обаче наистина ставаше въпрос за "лепкава дупка". Събитията се променяха точно толкова неочаквано, колкото отскачащата от калния или замръзнал терен топка за крикет. Куп тайни, накърнено его и различни характери. Плюс факта, че двама от играчите бяха сред най-известните хора на планетата.
Котън приключи с подреждането.
– На тези дискове липсват петте символа от посланието на Джаксън – отбеляза той. – Може би са част от нещо друго. – Притисна с пръсти двайсет и шестте диска и ги завъртя едновременно. – Я да видим какво ще се получи… Ето го!
Касиопея насочи вниманието си към черните букви, които бяха образували някакви думи без разстояния помежду им.