– Знаеш, че не мога.
– О, да, забравих за служебния ти дълг. Лоялният боцман, който пази дистанцията между капитана и екипажа. Избран от едните, но зависим от другите. Понякога се питам как, по дяволите, се справяш Дори не направи опит да прикрие сарказма, с който изрече тези думи.
– Успя ли да ги убедиш в позицията си? – тихо попита Нокс.
– По-скоро искаш да разбереш какво сме обсъждали в твое отсъствие, нали? – внимателно го изгледа Хейл.
– Ще ми кажеш, когато прецениш – сви рамене Нокс.
Капитанът изля уискито в гърлото си. Чашата изтрака на масата. Ръката му измъкна пистолета и го насочи в гърдите на боцмана.
Малоун се настани на седалката на служебния Гълфстрийм и включи монитора до бялата кожена седалка. В просторната кабина беше сам. Самолетът вече рулираше към пистата за излитане на националното летище "Рейгън", готов за 1200-километровия полет на север, зад канадската граница.
Той имаше нужда от интернет и беше доволен, че не трябва да чака да се издигнат на 3000 метра, за да включи електронното устройство. Избра няколко сайта, които предлагаха достатъчно информация за Нова Скотия – тесен и дълъг полуостров, заобиколен от всички страни от Атлантическия океан. Връзката му с континента се изчерпваше с един-единствен път, който водеше до Ню Брунсуик. Беше дълъг петстотин километра, широк около осемдесет, а общата дължина на крайбрежната му ивица надхвърляше 7500 километра. Представляваше смесица между старото и новото, със скалисти заливчета, пясъчни плажове и плодородни долини във вътрешността. Махоун беше най-големият залив на южното крайбрежие между Халифакс и Шелбърн. Открит от французите през 1534-та, а впоследствие – през 1713-а, завладян от англичаните.
По време на Американската революция районът бил окупиран от колониалните войски. Идеята била да завладеят Канада и да я превърнат в 14-а колония, възползвайки се от враждебното поведение на местните французи срещу англичаните. Но опитът пропаднал. Канада останала в зоната на Великобритания, която бързо укрепила властта си благодарение на хилядите лоялисти, преселили се на север след революцията, за да избягат от новосъздадените Съединени щати.
А Махоун Бей се превърнал в рай за пиратите.
Корабостроенето се развивало с бързи темпове. Гъстата мъгла и опасните подводни течения предлагали отлична защита за стотиците по-големи и по-малки острови. Районът започнал да наподобява Порт Роял в Ямайка и Бат в Северна Каролина – известни със своите пиратски убежища.
Много сайтове предлагаха информация за Оук Айланд – един от най-големите острови в Махоун Бей. Историята му започнала в един летен ден на 1795 г., когато младеж на име Даниъл Макгинис открил тясна просека в непроходимите дъбови гори. В средата на малка, покрита с отсечени дънери полянка имало кръгла дупка с диаметър около четири метра, над която лежал отсечен ствол. Според един от сайтовете в него била забита корабна макара, друг обръщаше внимание на странните символи, издълбани в кората на дървото, а трети твърдеше, че полянката била засята с червени детелини, които се срещали никъде другаде на острова. Нямаше сведения коя от версиите се оказала вярната, но последиците не подлежали на никакво съмнение.
Хората започнали да копаят. Първо Макгинис и приятелите му, после други, а накрая и организирани иманяри. Дълбочината на шахтата достигнала шейсет метра. Тя преминавала през въглищни пластове, примесени с изгнила дървесина, кокосови фибри, скални шисти и глина. Според слуховете изровили някакъв много странен камък, покрит със странни символи. После открили два тунела за наводняване на шахтата. Всеки, който успеел да стигне до определена дълбочина, се натъквал на вода. И нещата спрели дотук. Водата попречила за разкриването на загадката.
Възникнали стотици хипотези. Според една от тях в шахтата било скрито пиратското съкровище на самия капитан Уилям Кид. Други настоявали, че става въпрос за съкровището на капера сър Франсис Дрейк или това на испанците. Някои по-прагматични хора допускали, че било работа на военните, французи или англичани, които криели тук спечеленото по време на изтощителните морски битки за контрол над Нова Скотия.
После идваше ред на научната фантастика. Праисторически атланти, междупланетни пътешественици, масони, тамплиери, египтяни, гърци, келти. Няколко мъже загинали, мнозина изгубили състоянието си, но съкровище не било открито. Оук престанал да бъде остров, защото иманярите изградили тясна дига, която го свързвала с континента. По нея превозвали тежкото сондажно оборудване. В наскоро публикуван материал в канадската преса се споменаваше, че провинциалните власти възнамеряват да закупят острова и да го превърнат в туристическа атракция.