Може би така ще открият истинското съкровище, помисли си Малоун.
Имаше и няколко материала, в които се споменаваше за Поу Айланд, отстоящ само на няколко мили югоизточно от Оук. Дълъг около километър и половина и два пъти по-тесен. Имаше два по-големи залива в средната му част, гледащи на север, и десетки по-малки по бреговата ивица. Заоблената му западна част бе покрита с гора, на изток и запад имаше предимно голи скали. През XVII век бил обект на интерес от страна на французите, които търсели животни с ценна кожа. Но малко по-късно англичаните построили крепостта "Уайлдуд", която контролирала достъпа до острова откъм Атлантическия океан. Малоун прочете защо в Нова Скотия няма развалини. Нищо не било пощадено. Къщите били разглобявани греда по греда. Прибирали дори пантите, бравите, пироните и бетонните постаменти. Един от сайтовете предлагаше сполучливо описание на този процес: Дъски от XXI век, заковани с пирони от XVIII, закрепени към носещи греди от XIX век. Но каменната крепост на брега на залива останала непокътната.
Историята обясняваше тази аномалия. По време на инвазията на Континенталната армия през 1775 г. паднали повечето британски фортове. "Уайлдуд" бил преименуван на "Доминиън". Но само година по-късно, през 1776-а, американците изгубили прочутата битка при Квебек и се изтеглили от Канада. Преди да напуснат Поу, те опожарили форта. Никой не си направил труда да го възстанови и крепостта била оставена на произвола на природните стихии. Единствено почернелите от огъня стени напомняха за отминалото величие. Днес сред тях гнездяха единствено морските птици.
– Метеорологическата обстановка се влошава, мистър Малоун – прозвуча глас по високоговорителя. – Имаме заповед да изчакаме на пистата.
– Аз пък си мислех, че тези заповеди не важат за Сикрет Сървис – сви рамене той.
– За съжаление бурята над Мейн е толкова силна, че дори Сикрет Сървис трябва да се съобрази с нея.
– Не забравяйте, че разполагаме с ограничено време.
– Налага се да изчакаме. Метеоролозите не са оптимистично настроени.
Малоун натисна няколко клавиша и на екрана се появи картата на Махоун Бей. Започна да пресмята как да стигнат до Поу по най-краткия път. Трябваше да кацнат на малко летище в южния край на острова, като задължително избегнат Халифакс и редовните международни линии към него, някоя от които вероятно щеше да използва Уайът. Оперативните работници в Сикрет Сървис вече бяха проверили имената на всички пътници по редовните линии за Нова Скотия, но името на Уайът не фигурираше между тях. Което не го изненада, защото бившият му колега най-вероятно летеше под чужда самоличност. Наемането на чартър също не беше изключено.
В крайна сметка това нямаше значение. Той искаше противникът му да има свободен достъп до острова. Където отново щяха да се изправят очи в очи.
54.
Белият дом
Касиопея последва Едуин Дейвис в стаичка с размерите на голям гардероб. Мониторът върху малката масичка предлагаше картина от просторна зала с портрети по стените, в средата на която беше разположена голяма заседателна маса. Мъже и жени се настаняваха на столовете около нея. Тя се беше прибрала във Вашингтон заедно с Дейвис, а само няколко часа по-късно възнамеряваше да тръгне на юг към Фредериксбърг, за да се възползва от подслушваните телефони на Кейзър.
– Той ми нареди да свикам това съвещание – обади се Дейвис и посочи монитора. – Там са ръководителите на осемнайсетте най-големи разузнавателни централи в страната – ЦРУ, АНС, НРА, Военното разузнаване, Националната служба за борба с тероризма, Министерството на вътрешната сигурност, Службата за проследяване на чуждестранни терористи, Националната агенция за геопространствено разузнаване, Центъра за анализ на нелегалните групировки и много други организации, финансирани от бюджета.
– Обзалагам се, че нямат представа за какво става въпрос.
– Тези хора не обичат изненадите – усмихна се Дейвис. – Особено помежду си.
Президентът на САЩ влетя в залата и енергично се насочи към председателското място, което не се виждаше на монитора. По всяка вероятност камерата беше монтирана точно зад гърба му, фиксирана така, че да записва само лицата на присъстващите, но не и неговото.