Хората се настаниха по местата си.
– Хубаво е да се убедим, че сте добре – обади се един от участниците.
– Още по-хубаво е, че наистина се чувствам добре – отвърна Даниълс.
– Господин президент, свикването на това съвещание беше толкова внезапно, че не успяхме да се подготвим. Още повече, че нямаме представа за темата.
– Този е директорът на ЦРУ – полугласно поясни Дейвис. – Президентът ми дължи пет долара, защото познах, че именно той ще вземе пръв думата. Докато Даниълс заложи на директора на АНС.
– Вие не спирате да се хвалите, че сте най-добрите – започна президентът. – Непрекъснато ми повтаряте, че ако не харчим милиарди долари годишно за вас, родината ни ще бъде изложена на огромна опасност. Освен това обичате да се криете зад формулировката "строго секретно", която е много удобна за вашите действия. Аз обаче съм лишен от лукса да работя на тъмно. Принуден съм да търпя цяла тълпа репортери навсякъде, където се появя. Нямам представа къде, по дяволите, се намират половината от вашите офиси и какви задачи изпълняват.
– Те знаят ли, че ги гледаме? – попита Касиопея.
– Не – поклати глава Дейвис. – Заснема ги шпионска камера колкото глава на карфица. Сикрет Сървис я монтира още преди няколко години, но за нея знаят само няколко доверени лица.
– Чудовищната по размери организация, наречена Министерство на вътрешната сигурност, е един пълен абсурд – продължаваше президентът. – Все още не съм наясно колко ни струва тя, колко души работят в нея, по какви програми работят и – най-важното, броят на дублираните длъжности. Доколкото съм информиран, към това министерство се водят около хиляда и триста отделни служби и подразделения, занимаващи се с вътрешна сигурност или външно разузнаване. Плюс две хиляди частни агенции. Общо около деветстотин хиляди души имат достъп до секретна информация. Нима е възможно нещо да остане в тайна при толкова много очи и уши?
Залата мълчеше.
– Всички ме убеждавате, че след единайсети септември нещата се развиват в правилна посока. Вие се заклехте, че най-после ще започнете да работите заедно. И какво се получи? Създадохте триста нови разузнавателни централи, които произвеждат петдесет хиляди секретни доклади годишно. Кой ги чете обаче?
Никакъв отговор.
– Точно така. Никой. Което означава, че не стават за нищо.
– Май ще ги стисне за гърлото – прошепна Касиопея.
– Те не разбират от нищо друго.
– Очаквам да ми кажете кой е наел Джонатан Уайът и го е изпратил в Ню Йорк – наруши тишината в залата Даниълс.
– Аз.
– Това ли е тя? – вдигна вежди Касиопея.
– Да, Андреа Карбонел – кимна Дейвис. – Шефката на НРА.
Касиопея вече беше забелязала появата ѝ. Стройна фигура, тъмна коса и южноамерикански черти, подобни на нейните.
– Какво се знае за нея?
– Дъщеря на кубински имигранти, родена тук. Започва от нулата и постепенно се издига до ръководител на НРА. Служебното ѝ досие е безупречно. Единствената черна точка в него е подозрението за контакти с Общността.
Карбонел седеше с изправен гръб. Ръцете ѝ лежаха на масата, а очите ѝ не се отделяха от лицето на президента.
– Вчера Уайът е бил в Ню Йорк – каза Даниълс. – Защо?
– Имах нужда от външна помощ, за да компенсирам натиска от страна на ЦРУ и АНС.
– Бъдете по-конкретна.
– Преди няколко часа някой се опита да ме убие.
Залата се изпълни с нервен шепот.
Карбонел се изкашля и продължи:
– Нямах намерение да повдигам въпроса по време на това заседание, но у дома ме чакаше самострелящо устройство, завързано за бравата на вратата.
Колебанието на Даниълс продължи само секунда.
– Какво е значението на този факт? – попита той. – Разбира се, ако не броим опасността, с която очевидно сте се разминали.
– Уайът дойде в Ню Йорк, за да ми помогне да проумея част от действията на колегите ми. Но по време на срещата ни се появиха заместник-директорите на ЦРУ и АНС и го прибраха. Искам да разбера каква е била целта на този арест.
Добра е, помисли си Касиопея. Успя да измести вниманието от себе си, без да отговаря на поставения въпрос. Думите ѝ очевидно привлякоха интереса на част от участниците в съвещанието, които се втренчиха в директора на ЦРУ и мъжа, когото Дейвис идентифицира като директор на АНС.
– Господин президент! – скочи директорът на ЦРУ. – Тази жена заговорничеше с Общността и може би е замесена в покушението срещу вас!