Тя се взира продължително в бледозелените му очи, докато се здрависват.
– Мици Фалън. В бъдеще бъди по-внимателен с твоите изненадващи срещи.
– Очите казват много малко – изрича той обезоръжаващо, като уверено издържа на погледа ѝ. – Ако търсиш истинската същност на човек, трябва да погледнеш устата му. Устните и езикът са роби на мозъка; те са глупави и е много по-вероятно да допуснат грешка, отколкото очите.
Неволно тя отмества поглед към устата му. Зъбите са си на мястото, добре оформени и чисти. Устните са лъскави, пухкави и влажни. Като на много по-млад човек.
Мирдин също я изучава съсредоточено.
– Устата ти е свикнала да казва истината. Добър човек си, но не трябва да си тук.
– Извинявай, какво каза?
– Търсиш хората, които влязоха в Пещерата на миналото и настоящето и убиха Пазителя на времето...
– Кого търся?
– ... преследваш ги, преследваш и мълчаливия кафяв звяр, който отнесе учениците на Смъртта.
– Аха... – Сега вече разбира. На горкия старец му хлопа дъската. – Беше ми приятно да се запознаем, Мервин – усмихва се любезно тя и стиска ръката му отново. – Трябва да вървя и да намеря сър Оуен. Грижи се за себе си.
Мици иска да се отдалечи, но по някаква причина не може. Стъпалата ѝ са натежали и не може да ги премести.
Мирдин пуска ръката ѝ. Очите му се присвиват и меките му устни изговарят бавно и убедително думите.
– Трябва да върнеш сянката на познанието. Върни утрешната светлина или ще рониш безспирно сълзи.
– Лейтенант! – гласът е на Оуен.
Едва успява да извие горната част на тялото си към него.
– Добро утро. Как сте днес? – пита той.
Краката ѝ олекват и се освобождават от внезапната тежест и тя полита напред.
– Аз... Току-що срещнах Мерв... – обръща се да му покаже стареца. Само че него го няма.
– Добре ли сте? – Оуен хваща ръката ѝ я поглежда внимателно. – Изглеждате така, сякаш сте видели призрак.
118
САН МАТЕО, САН ФРАНЦИСКО
Рут Евърет се събужда с най-ужасното главоболие на света. Първо се появява агонизиращата болка в главата ѝ. После идва пристъп на гадене, последван от осъзнаването, че е напълно облечена, лежи на пода на кухнята си и се взира в тавана.
Но най-лошото предстои.
Мигът, в който си спомня какво се е случило.
Милата жена, чиято кола се бе развалила пред къщата ѝ... я беше нападнала.
Беше я пуснала, за да се обади от стационарния телефон на компанията за коли под наем, и докато чакаха пътна помощ, Рут започна да прави кафе. Стоеше до прозореца и вадеше чашите, когато жената забучи нещо остро във врата ѝ. Лъжливата кучка я наръга, затисна устата ѝ с ръка и после я бутна да седне на пода, където Рут изгуби съзнание.
Изправя се на крака. Запрепъва се към мивката. Пие вода и се опитва да си представи какво ще намери, когато се съвземе и обиколи къщата. Чантата ѝ сигурно ще бъде празна – парите и кредитните ѝ карти ще липсват. Без съмнение и бижутата ѝ ще са изчезнали. Може би дори колата.
Близначките.
Отначало не бе помислила за тях, защото още бе замаяна от наркотиците, но сега се стряска.
– Джейд! Амбър!
Гърлото я боли, докато вика.
– Момичета, къде сте...
Бяха отвън – във вътрешния двор, когато жената се появи. Може би са изтичали до съседите, за да извикат помощ. Забързва към хола. Поглежда в дневната и при телевизора. Няма следи от борба. Изглежда, нищо не е откраднато.
– Момичета, горе ли сте? – чувства се замаяна, когато се запътва към горния етаж. В основната спалня книгите на Джак все още са струпани на висока купчинка на шкафчето от неговата страна на леглото и един разделител виси от роман, който така и не е успял да дочете.
По средата на нейната масичка проблясват гривните и пръстените от кутията ѝ за бижута.
– О, божичко! – Рут се отпуска на леглото, когато осъзнава какво всъщност се е случило.
На завивката лежи бележка.
Посланието е ясно и се състои от седем думи.
АКО СЕ ОБАДИШ НА ЧЕНГЕТАТА, ДЕЦАТА УМИРАТ.
119
ЗАМЪКЪТ КАЕРГУИН, УЕЛС
Сър Оуен повежда Мици към една градинска пейка от тиково дърво до алеята, на няколко метра от мястото, където я е намерил.
– Поседнете малко тук, после ще влезем.
– Добре съм. Не съм куче, което има нужда от разходка – тя поглежда към пустата морава. – Кой беше онзи старец и къде, по дяволите, изчезна?