Выбрать главу

– Съжалявам, сър Оуен. Работата ми не е да пазя тайни, а да ги разкривам.

– Наистина се надявам да не го правите – отбелязва той и поглежда часовника си. – Трябва да вървим, пилотът вече е готов.

Телефонът на Мици звънва.

Сърцето ѝ подскача. На екрана се изписва „скрит номер“.

Тя натиска копчето за приемане на разговора.

– Мици Фалън.

Гласът е компютърно променен и напрягащо бавен.

– Коя от дъщерите си обичаш повече?

Главата ѝ се завърта от думите. Отпуска се на облегалката на кожения диван, за да не залитне.

– Какво искате?

– Кодексът. Ако не го получа до двайсет и четири часа, ще убия едната от тях. Можеш да си избереш коя.

124

ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ФБР, САН ФРАНЦИСКО

Кабинетът на ОБОД, Отдела за борба с отвличания на деца, е два етажа по-надолу от ИРНП. Донован звънва на шефа на отдела Боб Бийм, информира го накратко и му казва, че слиза при него с един от колегите си.

След пет минути тя и Елеонора Фрачи седят в заседателната зала.

Бийм е около петдесет, въплъщение на колежански възпитаник със сако с кожени кръпки на лактите и очила с тежки квадратни рамки. Колегите му са доста различни: висок широкоплещест мъж с черна, по войнишки къса коса и дребна руса жена със строг сив костюм. Бийм ги представя, докато те си придърпват столове, за да седнат около малката маса в стаята със стъклени стени.

– Това е Деймън Спинкс. Той ръководи оперативната част на всеки случай. А това е Хелена Банкс, нашият психолог и главен парламентьор. Може да убеди и дявола да се запише на църковния хор.

Донован кимва към жената до себе си.

– Това е лейтенант Елеонора Фрачи, един от водещите ни детективи. Работи заедно с Мици Фалън и искам да бъде връзката – между вас, мен и всяка друга агенция, която включим в разследването.

Бийм си записва името ѝ на листа, на който си води бележки от мига, в който Донован му звънна.

– В момента сме на етап „изчакване“. Това е най-изнервящата фаза. Предвид предупреждението, което е отправено, не можем да пуснем пълен екип в къщата, от която са отвлечени момичетата, защото сигурно ще следят за подобно присъствие.

Спинкс се опитва да даде някакво успокоение.

– Имам немаркиран хеликоптер, който лети високо и обхожда околните райони. Поискали сме достъп до сателит в реално време и видеото от вече направените записи, но ще имаме късмет, ако ги получим.

Донован издиша шумно.

– А телефонът в къщата и мобилните на членовете на семейството?

– Уредено е – казва Бийм. – Но всички знаем правилата на играта. Похитителите ще използват непроследими карти и ще ги изхвърлят веднага след обаждането.

– Но си струва все пак да опитаме.

– Разбира се – кимва Бийм и върти химикалката между пръстите си, докато мисли. – Смятате, че момичетата може да са отвлечени заради случая, по който работи майка им?

– Точно така. Тя разследва две убийства, свързани със стар кръст и флашка с информация, взети от антикварен магазин близо до Вашингтон.

Началникът си води бележки.

– Какво има на флашката?

– Кодирани данни.

– За разузнаване ли говорим? – пита заинтересувано той.

Донован поклаща глава.

– Не мислим. Изглежда е нещо друго. Фалън не даде големи подробности.

– Тогава трябва да го направи – Бийм поглежда Елеонора. – Ще ѝ звъннете ли, за да получим по-подробна информация?

– Si – италианката бърка в обемистата си чанта „Фенди“ и вади оттам няколко снимки в рамки. – Взех ги от бюрото ѝ. Реших, че ще ви трябват снимки на момичетата.

– Благодаря – той внимателно ги поставя на масата.

Хелена, психоложката, взема тази, на която момичетата са с майка си в „Дисниленд“. Всички носят миши ушички.

– Ще ми кажете ли нещо повече за семейството? Хубаво е да имаме представа как биха реагирали децата в такава ситуация?

– Не съм сигурна доколко мога да помогна – казва Донован. – Фалън е нова в екипа ни. Дойде от Лос Анджелис, от отдел „Убийства“, след тежък развод и доведе децата със себе си.

– Баща им е боклук – добавя Елеонора.

Всички я поглеждат в очакване на подробности.

– Проверих я малко. Преди я е биел. Един ден тя му отвърнала, позвънила на ченгетата и подала молба за развод.

– Браво на нея – отбелязва Хелена.

– Тя е корава – добавя Донован. – Отчасти затова я поисках в отдела си.