129
ЛЪНДИ
Бяло знаме с червения кръст на свети Георги се вее на фона на синьо-сивото дъждовно небе. Под квадратната каменна кула, на която е закачено, се намира църквата „Света Елена“, а пред нея е окаяната фигура на Джон Бронти.
Бившият свещеник тъкмо е приключил разговора си с Елеонора и сега се опитва да се свърже с Мици. Всичките му обаждания се пренасочват към гласовата ѝ поща. Лаконичният запис за трети път му казва: „Мици е. Оставете съобщение и номер и ще ви позвъня, благодаря“.
– Здравей, Бронти е. Току-що чух... Ужасно съжалявам. Ще довърша тук и се връщам възможно най-бързо, но мисля, че следващият ферибот е чак утре. Дръж се, ще се моля за теб и за момичетата.
Затваря и влиза в църквата, за да изпълни обещанието си.
Църквата е много по-голяма и впечатляваща, отколкото подсказва сивият и груб варовиков камък от външната страна. Топлите червени тухли и старите дървени пейки му се струват близки и приятелски. Пустотата също. Табела на вратата казва, че вратите на Божия храм са отворени винаги, но службите са нередовни, защото на острова няма свещеник, който да ги провежда. Колко жалко, мисли си Бронти. Би му било приятно да си поговори с колега за оформилите се в главата му теории.
В единия край е разположен олтар с прозрачен вестиарий, колонети8 от пърбекски мрамор9 и издялани от алабастър сцени от Тайната вечеря. Пред себе си Бронти вижда голям издялан от дърво аналой във форма на орел; стар каменен амвон и квадратен купел за кръщене. Скромният олтар, покрит с червен плат, се издига в средата, а над него е надвиснал централният витраж, който изобразява разпъването на Христос.
Детективът пристъпва напред и коленичи пред Бога, когото е изоставил по толкова много причини. Не загубата на вяра във Върховното същество го бе накарала да си тръгне от църквата, а липсата на вяра в собствените му сили и в правото да носи свещеното расо.
Моли се децата на Мици да бъдат спасени и бързо да се върнат при майка си, моли се преживяването да не остави тежки белези в тях, моли се Мици и семейството ѝ да имат силата и вярата да преминат през това изпитание без трайни щети.
Да, знае, че иска много.
Отваря очи, поглежда към проблясващото медно разпятие върху червеното покривало на олтара и чувства, че се е завърнал у дома. Църквата. Островът. Хората. Всичко му се струва правилно. Би могъл да живее тук. Този малък остров, толкова незначителен на външен вид, предлага много повече, отколкото бе предполагал.
Изправя се на крака и се обръща, за да си тръгне. В дъното на църквата вижда Джералдин Бръмър да се моли тихо. За миг осъзнава, че е дошъл в Лънди, изпълнен с въпроси, и ще си тръгне с отговори – но може би не с тези, които е търсил.
8 Колонетата – от фр. ез., умалителната форма за колона – е малка, тънка колона, използвана често декоративно или за да подкрепя аркада. – б. пр.
9 Високоценен през Ренесанса строителен материал, по-скоро варовик с много фосили, който подлежи на силно полиране; наречен е на името на Пърбек, графство Дорсет, Югозападна Англия, откъдето се е добивал. – б. пр.
130
ЗАМЪКЪТ КАЕРГУИН, УЕЛС
Оуен се връща с жена си и Ланс Боку. Изненадва се, когато вижда Мици, застанала почти в транс до прозореца.
– Лейтенант – повишава глас, за да привлече вниманието ѝ. – Това са съпругата ми, Дженифър, и колегата ми Ланс.
Тя се сепва и идва на себе си.
– Съжалявам, бях се отнесла – здрависва се с лейди Гуин. – Мици Фалън.
Дженифър хваща ръката ѝ с две ръце.
– Сигурно сте се поболели от тревога; нека да седнем и да поговорим малко.
Оуен се насочва към вратата, докато жена му се заема с Мици.
– Моля да ме извините, трябва да отговаря на спешно обаждане от офиса.
Посланикът се връща в кабинета си, където Джордж Далтън вече говори по телефона с Гарет Мадок в Ню Йорк.
– Оуен дойде – казва консулът. – Пускам те на високоговорител.
Посланикът сяда на стола зад бюрото си.
– Гарет...
Мадок веднага минава на въпроса.
– Калид Коршиди току-що се срещна с Али бин ал Шиб.
– Бин ал Шиб е в Америка? – образът на мъжа, за когото се твърдеше, че някой ден ще оглави „Ал Кайда“, изплува незабавно в съзнанието на Оуен. – Сигурен ли си?
– Спомена тайния затвор на ЦРУ, в който е бил задържан преди „Гуантанамо“. Гласовата и лицевата идентификация са потвърдени на сто процента.