– Да бе... – унило клати глава Ирландеца.
– Да бе? Какво означава това „да бе“?
– Означава, че шефовете ми всъщност не са никак доволни, че си тук. Повиках те, без да поискам разрешение.
Мици изненадано повдига вежди.
– О, май обичаш да ти ритат задника?
– Задникът ми е доста стар и твърд и е бил ритан толкова често, че вече не усещам болката.
Отбиват пред главния вход на британското посолство. И двамата веднага забелязват множеството наблюдателни камери, тежковъоръжените охранители с картечници и кучета пазачи.
Ирландеца се показва през прозореца и вдига полицейската си карта пред очите на портиера.
– Разследваме сериозно престъпление и трябва да говоря с посланика или с някой от заместниците му.
Пазачът повдига бариерата.
– Паркирайте ето там и след като приключим с проверката, ще ви съпроводя до задния вход. Някой от служителите на консула ще слезе и ще говори с вас.
– Благодаря – Ирландеца вдига прозореца, минава през бариерата и спира на мястото за посетители.
Мици излиза и оглежда червената тухлена сграда, с покрити с бръшлян стени, големите прозорци и спретнатите градини.
– Не е лошо. Ако се налага, дори бих могла да поживея тук.
17 Градчета в Лос Анджелис, Калифорния, известни с високата си престъпност, дело най-вече на банди. – б. пр.
31
БРОНКС, НЮ ЙОРК
Набил Табризи е ръководител на клетка едва от осемнайсет месеца. Фабриката за бомби беше първата му по-отговорна задача и той я провали.
Знае, че нападението на ЦРУ не може да се дължи на късмет. Операцията им бе предотвратена само два дни преди да вдигнат във въздуха половината Уолстрийт. Някой е действал въз основа на секретна информация.
Вероятно дошла отвътре.
Отгледан в Бронкс, на външен вид Набил не се отличава от всеки друг нюйоркчанин, но сърцето и душата му са предани на „Ал Кайда“ още откакто в училище го бяха подигравали и тормозили, защото е мюсюлманин. Много преди братовчед му да бъде пребит до смърт от скинари, задето носи същото име като Халид Шейх Мохамед, един от организаторите на нападението срещу Световния търговски център.
Набил се среща с контакта си в задната стаичка на кабинета на един адвокат, близо до „Станс спортс бар“18, на хвърлей разстояние от Стадиона на „Янките“.
Слабият черноок мъж седи в сенките на стаята.
– Бил си предаден отвътре, Набил – Думите увисват във влажния въздух. – Осъзнаваш го, нали?
– Да, напълно, имаме. – Знае, че ако иска да оцелее, трябва да демонстрира едновременно разкаяние и концентрация. – Много съжалявам за случилото се.
– Имаш ли някаква представа кой може да е?
– Не са Абас или Самир. И двамата са задържани от властите. Не е и Тамир, той беше убит.
– Кой остава тогава?
– Халем и Малек са единствените други. Малек правеше бомбите, така че не мисля, че е той.
– Значи може би е Халем. Но кого познаваш най-малко?
Надил се замисля за миг.
– Самир и Халем.
– Този Халем... той избяга ли?
– Не. Все още е наоколо, което ме кара да мисля, че едва ли е той.
Имамът мълчи известно време, после споделя с младежа научения през годините опит.
– Не е невъзможно американците да са арестували един от своите, за да не изглежда виновен. Винаги могат да го освободят по-късно и да кажат, че причината е процедурна грешка.
– Мислите, че може да е някой от арестуваните?
– Не мисля нищо, Набил. Това са твоите хора, ти трябва да мислиш за тях. Да мислиш и да действаш решително. Нима свещената книга не казва: „Бори се с неверниците около теб и нека те познаят твърдостта ти“?
– Да, имаме, така казва.
– Значи това трябва да сториш.
Набил се чувства облекчен. Дава му се втори шанс.
– Ще разбера. Когато погледна в очите им, ще разбера кой ме е предал.
Черноокият мъж вдига ръка и потропва два пъти на стената зад себе си. Сенчестото пространство, в което седи, се озарява от жълта светлина, нахлула през отворената врата. Влиза едър мъж с маслинена на цвят кожа, облечен в широки бели панталони и бял потник, който разкрива мускулестите ръце на редовен посетител на фитнеса. Главата му е обръсната, а ъгловатото му лице е обрамчено от брада, тъмна като очите му.
– Това е Аасиф – обяснява имамът. – Един от най-доверените ми бойци. Най-добрият и най-бруталният, с когото разполагаме. Той ще те закриля и ще ти помогне да научиш истината.
– Благодаря ви – Набил навежда глава с благодарност.
Аасиф излиза от сенките и застава притеснително близо до новия си колега.