– Имам един тест за теб. За теб и за твоите хора – имамът поглежда към застаналия до Набил гигант. – Отведи го в задната стая, Аасиф, и му покажи нашия „детектор на лъжата“.
Измежду сенките Набил зърва отблясък от зъбите на имама, намек за усмивка – нещо изключително рядко за него.
– Върви. Това ще ти помогне да определиш кой е предателят. И едновременно с това да дадеш добър урок на американците.
18 Stan‘s Sports Bar – известен бар и ресторант, посветен на бейзбола и отбора на „Ню Йорк Янкис“. – б. р.
32
ГЛАСТЪНБЪРИ, АНГЛИЯ
Закуската е поднесена в красивата Едуардска зимна градина19.
Златистата светлина на разбуждащата се сутрин пада върху белите ленени покривки и искри по чиниите от китайски порцелан и по сребърните прибори.
Оуен е разсеян. Пророчествата на Мирдин и дългите разговори от предишната нощ не му дават мира. Както и подмолните мафиотски действия на Мардрид в третия свят. Минава време, докато забележи, че до масата се е появил служител в бяла униформа.
– Цейлонски чай, пресни ягоди и кроасан, моля.
Младият сервитьор поглежда въпросително към Ланс Боку, който тъкмо се настанява на масата.
– Само кафе и кроасан. Merci.
Сервитьорът се запътва светкавично да изпълни поръчките.
Ланс кимва към свободното място до масата.
– Лейди Гуин ще се присъедини ли към нас?
– Не, вече е излязла. Очевидно по време на нашата допълнителна тренировка е решила да поязди новия кон, който я хвърли на земята – обяснява Оуен и си личи, че е притеснен.
– Пострадала ли е?
– Само гордостта ѝ. Конят е уелски жребец, много як, бял гигант, който наистина не желае да бъде опитомен.
– Това май е типично за уелсците.
– Така е – усмихна се сър Оуен. – Жал ми е за коня. В крайна сметка Джени ще победи. Винаги успява.
– Затова никога няма да се оженя. Искам сам да ръководя живота си.
– Надявам се някой ден да се почувстваш различно.
Сервитьорът се връща с голям сребърен поднос със закуската. Държи го в ръце, докато млада служителка с черна униформа налива чая и кафето и взема храната от подноса.
Оуен изчаква да се отдалечат, преди да подхване нов разговор.
– Рицарският кръст върнат ли е вече в гроба?
– Да. Гауин и Данфорт се погрижиха миналата нощ.
– Добре. Все още съм потресен и погнусен, че Анджело е извършил подобно светотатство. Да ограби гроб на наш загинал брат! Гади ми се.
– Гробове. Не забравяй, че е взел три кръста.
– Така е. Как бих могъл да забравя? Имаме трима мъртви братя, позорно лишени от своята чест. Охраната подсилена ли е вече?
– Да. Проверяваме процедурите по охрана и в другите страни – отвръща уверено Ланс. После се поколебава, преди да зададе по-деликатния въпрос. – Искаш ли да помоля Джордж да прегледа британските гробници, или по-скоро ти ще му го кажеш? Те и френските са най-стари и най-ценни.
– Ти му кажи.
Оуен е доволен, че Ланс се опитва да излезе извън границите на своите пълномощия и постепенно се превръща в лидер.
– Приключих тук, трябва да се хващам за работа – казва той, изтрива ръце в платнената салфетка и се изправя на крака.
Ланс го следва.
– Ще дойда с теб. Ако остана, само ще прекаля с кафето.
Излизат от зимната градина и се запътват към главната част на къщата. Дълъг коридор ги отвежда до стълбище, което стига до друга площадка. Двамата мъже се идентифицират с пръстови отпечатъци и скенер на ретината и преминат в проход с дървена ламперия, водещ към три врати.
Помещението вляво е пълно с членове на екипа за наблюдение. Вдясно е личният кабинет на сър Оуен.
А направо е командният център на ТСОА.
19 Зимна градина в британските имения. Има прости и функционални правоъгълни форми и наклонен покрив за разлика от лукса и формите на Викторианската градина. – б. пр.
33
БРИТАНСКОТО ПОСОЛСТВО, ВАШИНГТОН
След щателната проверка на охраната Мици и Ирландеца са отведени в чакалнята с високи тавани, пълна с реликви и снимки на поколения британски монарси.
Минава половин час.
Почти несъществуващото търпение на Мици е напът да експлодира, когато се появява рус мъж в син костюм.
– Здравейте, аз съм Ричард Стивънс. Как мога да ви помогна?
Ирландеца му показва значката си, като изсипва дузина намачкани на топка носни кърпички, докато я вади от джоба си.