Мици разглежда вещите отгоре му – тубичка скъп чуждестранен крем за ръце, великолепен кафяв копринен шал „Акиле Пинто“ и две малки сини рибки от муранско стъкло за преспапиета. Вдига снимка със сребриста рамка, на която се вижда поразително красива жена в униформа на италианската полиция, застанала между сияещи от гордост по-ниски възрастни мъж и жена – очевидно родителите.
Внезапен шум я кара да се обърне.
Зад нея стои новата ѝ началничка, шефката на отдела Сандра Донован.
– Изумителна външност – казва Мици, докато връща снимката на мястото ѝ. Кимва към кашона с вещите си. – Мисля да се настаня ето там, за да не реши някой, че аз и хубавата Елеонора сме част от реклама на програма за пълна промяна – „преди и след“.
Донован не се смее. Чувството за хумор на четиридесет и четири годишната дама очевидно е толкова орязано, колкото и косата ѝ, оформена в къса мъжка прическа. Тя протяга ръка и се здрависва отривисто.
– Чудесно е, че си в нашия екип, но те очаквахме едва утре.
– Ако това е проблем, с радост ще се прибера вкъщи!
– Не. Щом административните формалности са уредени, си добре дошла. Явно няма да имаме нужда от помощта на „Човешки ресурси“. Ела в кабинета ми, можем да говорим там.
– Къде са всички?
– Заети са с един случай. Няма да се приберат скоро. Градските полицаи не могат да се справят сами.
Мици я придружава в малкото помещение с шумоизолиращи стъкла.
– Нещо интересно ли е?
– Може би – казва Донован, докато се настанява на стола зад бюрото си и прави жест на Мици да седне. – Преди седмица полицаите откриха тяло на жена, заровено в задния ѝ двор. Оттогава отдел „Убийства“ мъчи съпруга ѝ.
– Звучи като класически случай на семейна драма.
– И те си помислили същото. Но този случай е по-особен. В много отношения. Криминолозите намерили различни семенни проби върху тялото на жертвата и нито една не е на съпруга.
Мици се намръщва.
– Но защо са повикали този отдел? Какво историческо, религиозно или необяснимо има в случай с изнасилване и убийство?
На лицето на Донован за първи път се появява нещо като усмивка.
– Жертвата е била вещица. Жрица, практикуваща черна магия.
1 Най-големият мост на територията на Калифорния, свързващ Оукланд и Сан Франциско. – б. пр.
2
АНТИКС РОУ, КЕНСИНГТЪН, МЕРИЛЕНД
Детектив Пади Фицджералд, когото всички наричат Ирландеца, стои пред антикварния магазин на Хоуърд авеню и похапва голям глазиран датски сладкиш. В краката му има чаша чисто черно кафе, все още прекалено горещо, за да го държи в ръка.
Няма да влезе в смърдящата дупка на местопрестъплението, преди да си довърши закуската. Трупът е стоял вътре през целия уикенд, а според това, което един от криминалистите беше споделил, вътре има достатъчно мухи, че да те вдигнат от земята.
Calliphoridae.2 Мухи месарки.
Мрази ги от дъното на душата си. Мрази шума, който издават, и как продължават да досаждат и да кръжат край теб, независимо че ги смазваш от бой.
Ирландеца изпраща няколко униформени да потърсят свидетели из района и отпива от кафето си. Толкова време е минало, а още пари. Оставя го пак на тротоара и оглежда насъбралата се тълпа.
Човешки месарки. Също толкова ужасни, колкото кръвопиещите насекоми вътре. Без да споменаваме пресата. Тези чекиджии бяха дори по-зле. Ядът му нараства, когато забелязва Томи Уотсън, един идиот от криминалния отдел на „Вашингтон пост“. Досадникът беше натрупал дълго досие със случаи, в които цитира погрешно полицията.
Репортерът вдига ръка и се провиква:
– Ей, детектив!
Ирландеца не му обръща внимание.
– Имаш ли минутка?
Детективът изтръсква трохите от неизгладената си синя риза, по която има явни доказателства, че е вечерял кюфтета с доматен сос предната вечер.
– О, хайде, Ирландец! Имаш ли да кажеш нещо, което да цитирам в онлайн изданието довечера?
– О, да, имам: „Томи Уотсън не може да различи дебелия си мързелив задник от пилешките си лакти. И ако не чукаше най-грозната женска от отдел „Експедиция“, дори нямаше да знае, че трябва да се дотътри тук“.
– Майната ти, лейтенант! – Репортерът му показва среден пръст.
– Майната ти, Томи Тънката пишка.
Поглежда нагоре, докато вади от полицейската си чанта защитен гащиризон и калцуни. – Какво? Да не мислиш, че Голямата Бренда няма да разкаже на колегите си за Тънкия Томи? – смее се той и влиза вътре.