Мици пресича паркинга, погледът ѝ минава над покривите на колите. В задната част на гаража се мъдри линкълн MKZ с панорамен покрив.
– Виж ти, късмет! – възкликва тя и прокарва пръсти по излъсканата каросерия, от която още капе вода. – Това не ти ли се струва познато?
– Тазгодишен модел – погледът на Ирландеца се плъзга от емблемата към луксозния кожен салон. – Три цяло и седем литра, шестцилиндров V-образен двигател, перфектна кожа и дървен волан. Говорим за четирийсет, вероятно четирийсет и пет хиляди долара.
– По-добре заложи на петдесет, приятел – Коментарът идва от червенокос мъж в син работнически гащеризон, който изтрива мръсните си длани в още по-мръсен парцал. – Мога ли да ви помогна с нещо?
– Лейтенант Фицджералд от Вашингтонската полиция – показва значката си Ирландеца. – Вие кой сте?
– Час Доукинс. Аз съм главният механик на гаража на посолството. Нещо не е наред ли?
– Имаш ли записи за движенията на колите, Час? Можеш ли да ни кажеш коя кола къде е била и кой я е карал? Коя си карал ти например? – Ирандеца обвинително повдига вежди.
– Аз и останалите момчета не правим нищо друго, освен да тестваме колите, и то основно по частни пътища – маха с ръка към гаража Час. – Всяко излизане на колите се записва. Данните са тук вътре.
Влизат в гаража, който мирише на бензин, газ и спиртни почистващи препарати. Мици се оглежда за охраната, която със сигурност скоро ще се появи.
Час се рови из чекмеджетата на старо дървено бюро, върху което е поставен древен компютър и колекция от мръсни парцали, които отдавна плачат за пране. Изважда синя тетрадка с твърди корици, отваря я и поглежда към ченгетата.
– Кой ден и коя кола ви интересува?
– Миналият петък – казва бързо Ирландеца. Сърцето му направо ще изскочи. – Кой е карал линкълна тогава, да кажем след осем вечерта?
Механикът прокарва пръст по колоните, докато намира името и подписа.
– Господин Далтън.
– Кой е той? – Мици поглежда към черния форд, който рязко спира пред гаража.
– Джордж Далтън. Консул е.
Тя вижда охранителите, които слизат от колата и наместват пистолетите и палките по коланите си.
– Колко време е задържал колата?
Час навежда глава към книгата.
– Оставил я е в неделя сутринта. Взехме...
– Не казвайте нищо повече, господин Доукинс – разнася се твърд глас. Заповедта идва от охранител на около петдесет години, вероятно бивш полицай. – Тези хора нямат право да са тук и да ви задават въпроси.
Мици намига на механика.
– Добра работа, Час. Каквото и да казва този Щази, ти постъпи правилно.
37
НЮ ЙОРК
– Работата е там – Набил Табризи поглежда към Халем и Малек, докато говори, – че никой от нас няма да напусне тази стая. Не и докато жилетката не стигне до предназначението си и подът на Гранд сентръл стейшън не бъде окъпан в кръвта на безбожните американци.
Вглежда се в очите на двамата мъже за признаци на ужас, някаква следа, която да подскаже, че един от тях току-що е осъзнал, че няма да успее да се свърже със своите господари и да предотврати атаката.
Малек първи нарушава напрегнатата тишина.
– Може ли да видя жилетката?
Ръководителят на клетката го поглежда с подозрение.
– Защо?
– За да проверя дали всичко е наред. Много често дават дефекти.
Аасиф я повдига.
– А може би искаш да ни саботираш? Да разхлабиш някоя жица например?
Бомбаджията остава спокоен.
– Аз съм професионалист и работя професионално – обръща глава към Набил. – Уважаваш ли мнението и уменията ми?
– Дай му я – казва спокойно младият мъж.
Аасиф внимателно я поставя в ръцете му.
Набил изважда глока от колана си и оглежда предпазителя. Прави го повече от скука, отколкото като заплаха.
– Много си мълчалив, Халем. За какво мислиш?
Пълнителят с патроните издава тракащ звук, когато го пъха обратно в пистолета.
Антун усеща как очите на Набил го пронизват, търсейки признак, че той е предателят.
– Чудех се дали е помислено как да се преодолеят скенерите на гарата, за да се мине през тях? Или планът е устройството да се взриви отвън?
– Много е мислено по този план – казва Набил. – Експлозивът е TATP, ацетонов пероксид, и ще мине през тях. Нали така, Малек?
– Ще мине. Този, който я е правил, е използвал триацетонов трипероксид. Доста груб, но много чувствителен заряд, направен основно от ацетон, водороден пероксид и силна киселина – като хлороводородна или сярна. – Обръща един от джобовете на жилетката, за да покаже поставените вътре химикали. – Повечето охранителни скенери използват азотни детектори и не улавят тези. Ние, бомбаджиите, наричаме такива елементи „прозрачни“.