– Не.
– Добре, ето как става. Казвам нещо и вие отговаряте първото, което ви хрумне. От отговора ви ще знам дали сте лъжкиня, или сте просто болно хлапе, на чиято врата не е трябвало да тропам. – Мици натиска капачката на химикалката си. – Започваме. Първата дума: убийство...
Асистентката на Голдман не отговаря.
Мици повтаря.
– Убийство, Софи. Убийство...
– Господин Голдман?
– Добре.
Мици остава мълчалива известно време. Знае, че момичето се чувства неловко. Навежда се напред и очите ѝ пронизват Софи като остриета.
– Криене.
Зениците на продавачката се разширяват. Кожата ѝ поруменява.
– Това е глупаво, аз ням...
– Недей, сладурче! – Мици вдига ръка като полицай на кръстовище и сменя официалния тон. – Не искаш да знаеш какво се случва с хората, които ме лъжат в лицето.
Отново се възцарява тишина.
Мици оставя химикалката и листа на масата.
– Добре, край на играта. Премина от болна жертва в малка лъжлива кучка само с два въпроса. Не е рекорд, но все пак е впечатляващо. – Сваля значката си и я поставя на масичката до Софи. – ФБР не ме е изпратило тук, за да си играя игрички, сладурче. Те искат да обвиня някого в убийството на шефа ти. Сега ще позвъня да ми изкарат заповед за обиск, ще обърнем това място с главата надолу и после ще те арестуваме по подозрение за...
– Добре – Софи нервно изтрива устните си с длан и разтреперана се изправя на крака. – Трябва да ви донеса нещо от спалнята.
Мици също се надига. Няма намерение да седи като идиот и да даде шанс на заподозрян да избяга или още по-лошо – да вземе от спалнята нещо, което може да се окаже зареден пистолет.
Следва Софи до спалнята и докато момичето се протяга към чекмеджето на тоалетната масичка, разкопчава кобура на пистолета си.
– Направи го наистина бавно, за да не рискуваме да си съставя погрешна преценка и случайно да гръмна хубавата ти главица.
Момичето я поглежда ужасено. Ръцете му треперят, докато измъква малък USB стик изпод купчина бельо и го подава.
– Само това взех.
Мици поема флашката и прибира пистолета си. Оглежда внимателно малката електронна джаджа в ръката си.
– Какво има в нея и как си я взела?
Софи се запътва обратно към дивана.
– Не успях да разбера нищо. Нито пък господин Голдман; не че той разбираше от каквото и да било техническо. Някой от бизнес партньорите му – не знам кой, му я изпрати. Пробва я на компютъра в работата и на нея се появиха поредица от неразбираеми букви и цифри. Даде ми я, за да се опитам да открия нещо.
– Какво не ѝ е наред? Да не е форматирана за макинтош или нещо подобно?
– Не. Наистина са просто букви и цифри.
– Какви? Рецепта за азбучна супа?
– Някаква безсмислица. Единственото, което успях да открия, е един надпис върху самата флашка. Някой е издраскал върху нея „КОД Х“.
Мици хваща миниатюрното устройство между пръстите си.
– И защо ме излъга за това?
Софи гузно вдига рамене.
– Аз съм консултант-продавач в магазин. И вече съм без работа. Реших, че може да ми донесе пари в бъдеще.
– Как?
– Мислех си, че мога да я продам на някой вестник.
– Само така момичето ми! Изкарай някоя и друга пачка от мъртвия си шеф. Нещо друго да си взела и да си забравила да ни кажеш?
– Не – отвръща Софи, като нервно увива кичур коса около пръста си. – Ще ме обвините ли в нещо?
– Засега не. Не е престъпление да се боиш, че оставаш без работа, иначе трябваше да затворим половината страна. Но поумней малко, сладурче, да лъжеш полицаи, вече е престъпление. Късметлийка си, че този път ще ти се размине, но ако се наложи да дойда отново, тогава ще си поиграем различна игра с различен край.
39
НЮ ЙОРК
След шест часа в задушното мазе Антун отива до тоалетната, следван като сянка от Аасиф, който не се доверява на никого. Едва ли се е учил специално на това. Недоверието към хората му е вродено, също като склонността към брутално насилие.
Докато се мие на мивката, Антун наблюдава едрия мъж. Очевидно е, че широките рамене на бияча са оформени от вдигане на титанични тежести и неуморно повтаряне на упражнения във фитнеса. Тънки бели змии пълзят около кокалчетата на пръстите и около китките му – дълги белези от години на улични битки. Антун забелязва точните им места. Всички са защитни рани от дясната страна с изключение на един белег отляво на лицето, без съмнение нанесен с нож от деснорък нападател. Подозира, че нападателят вече няма шанс да се фука с това постижение.