Аасиф откъсва парче от рулото зелена тоалетна хартия, закачено на стената, и му го подава.
– Ето. Побързай.
Антун взема салфетката и много бавно избърсва ръцете си.
– Закъде толкова си се разбързал? Мислех, че хората като теб си падат по такива местенца.
– Като мен ли? – тросва се той. – Какви са хората като мен?
Антун се усмихва, докато минава покрай него.
– Знаеш какви.
Аасиф го сграбчва за раменете.
– Кажи го отново и ще издълбая нова дупка в лицето ти.
– Сигурен съм, че ще го направиш. И двамата знаем какво ти се иска да направиш всъщност с някои други дупки.
Юмруците на Аасиф се свиват. Антун се изсмива в лицето му и се връща в стаята. Справял се е и с по-големи и по-зли създания от Аасиф. Най-важното е, че вече знае от какво се дразни горилата и колко бързо се пали.
Заемат местата си в неприветливото мазе и се взират един в друг. И двамата знаят, че времето им ще дойде.
Три потропвания по пода над главите им карат Набил да наруши мълчанието.
– Тя е тук. – Обръща се към Ааасиф: – Донеси жилетката.
40
ГЛАСТЪНБЪРИ, АНГЛИЯ
Наред с дипломатическата кариера и ръководството на ТСОА сър Оуен Гуин е собственик и директор без изпълнителни функции на „Каледвулх етикъл инвестмънт“21, мултимилиардна международна инвеститорска компания, основана от семейството му преди поколения. Патрон е и на повече от дузина благотворителни дейности и като следствие от това първият му пълен работен ден след завръщането в Обединеното кралство преминава в разговори с различните му офиси.
Рицарят отделя време за късен обяд с жена си, после се връща в подземния контролен център на ТСОА за последна среща със секретаря на Вътрешния кръг Ланс Боку.
Най-голямо място в стаята заемат дълга стена с екрани и няколкото редици с терминали и монитори, пред които седят служители и обработват данни от сателитни системи, предоставящи всякаква информация.
Двамата се уединяват в една от четирите ниши с големи бюра и конферентни маси, преградени с плъзгащи се шумоизолиращи стъклени врати.
– Опасявам се, че нямам новини от Антун – признава французинът. – Току-що говорих с Гарет и той каза, че не може да се свърже с него.
Оуен изглежда притеснен.
– Мислех, че сме го поставили под наблюдение?
– Така е. Екипът докладва, че са го видели да се среща с Набил, после са загубили и двамата.
– Как?
– Сменят два пъти метрото, това успяхме да видим, после изчезват.
– А електронното проследяващо устройство?
– Антун го изхвърли скоро след срещата им. Сигурно е разбрал, че Набил ще го провери, затова е решил да се отърве от него.
Оуен изглежда все по-разтревожен.
– Трябваше да го изтеглим веднага след акцията на американците. Ако нещо стане с него, никога няма да си го простя.
– Антун Бхати е един от най-добрите ни агенти, може да се грижи сам за себе си.
– Понякога да си най-добрият не е достатъчно. Векове наред пълним гробници с телата на най-добрите си мъже.
– Разбирам – французинът му подава купчина разпечатки.
– Какво е това?
– Последните сателитни снимки от Того. Мардрид е подпалил цяло село. Трийсет души са мъртви. Повечето са изгорели живи. Двама от собствениците на плантации за кафе са били застреляни в главата. Мисля, че са били убити първи.
Оуен мята снимките на бюрото си.
– Проклета да е всяка костица в поквареното му тяло! – простенва той и отпуска чело на ръцете си, опитвайки се да овладее гнева. – Искам го мъртъв, Ланс. Не ме интересува как. Искам Мардрид да легне на два метра под земята и да спре да пръска смъртоносната си зараза по света.
– Не можем да се доберем до него. Охраната му е по-добра и от тази на саудитския крал!
– Тогава, докато успеете, спрете това! – Оуен стоварва юмрук върху снимките на масата. – Имаме хора в Гана. Прехвърлете ги в Того. Намерете наемниците, отговорни за убийствата, и ги предайте на местните да се разправят с тях.
– Ще са ни нужни много повече хора от шепа местни, за да удържим бандите на Мардрид.
– Знам, но това поне ще им даде някаква надежда – отвръща Оуен. Замисля се за миг, после добавя: – Ще потърся одобрение от Вътрешния кръг за набиране на кръстоносци и ще свикам извънредна среща на Кръвната линия, за да съгласувам акцията и с тях.
Настроението му помръква, когато си представя какво друго може да замисля Мардрид.
– Някакви новини от Марчети? Предателят стигна ли вече в гнездото на испанския дявол?
– Вчера кацна на летище „Шарл де Гол“, но не знаем дали е хванал друг полет, или е останал в града.