– Не. Елеонора е тук; искаш ли да говориш с нея?
Мици се поколебава.
– Да, добре.
– Изчакай така.
Следва лека пауза, докато италианката дойде на телефона.
– Мм-ици, как беше полетът ти?
– Две степени по-слаба болка от вземането на цервикална намазка. Как върви случаят с вещицата?
– Открихме сборището, в което е практикувала. Група, отцепила се от Църквата на Сатаната.
– Радвам се, че имате напредък. Може ли да помолиш Бронти да ми звънне, когато дойде? Искам да го питам нещо.
– Si. Няма проблем. Ще му се обадя веднага.
– Grazie.
– Prego, Meetzee.22
Мици затваря и телефонът ѝ незабавно изпиуква. Съобщение от Фицджералд: „Кафето е отврат. Отивам отсреща в бар „Феникс“, една пресечка на изток от този пандиз, на ъгъла. Ела, когато си готова“.
Затваря, грабва лаптопа и се втурва навън. Крачи припряно, защото последното, което иска, е през останалата част от вечерта да дундурка пияница.
22 Итал. „Да“, „Благодаря“, „Моля, Мици“ – б. пр.
42
ГЛАСТЪНБЪРИ, АНГЛИЯ
Ланс Боку върви през окосените градини, близо до мястото, където се бяха фехтовали с Оуен. В продължение на няколкостотин метра следва виеща се светлокафеникава пътека, която минава край древен лабиринт, пресича овощна градина на върха на хълма и се спуска надолу до южното езеро.
Стъпките на французина изтрополяват по стабилната дървена площадка, докато приближава елегантната викторианска лятна къща, надвесила се над препълненото с риба езеро. Боядисани в зелено лодки са закотвени една до друга на дека. Ланс Боку ги забелязва и си спомня как преди двамата с Оуен излизаха навътре и ловяха сьомга в искрящите води.
Завесите са дръпнати и вратата на лятната къща е заключена. Той използва ключа си и пристъпва в мрака.
Тя е тук.
Знае, че е тук. Усеща парфюма. Тялото. Косата ѝ. Толкова е близо до нея и въпреки това не я вижда. От тази мисъл пулсът му се ускорява.
– Не говори.
Фина женска ръка, студена и нежна, покрива парещите му от страст устни.
– Цяла сутрин си мисля за този момент.
Ланс се обръща към нея. Усеща как мекото ѝ тяло се притиска до него. Целият е напрегнат, мускулите му са изопнати.
Тя го целува по врата. По ухото. Ръката ѝ все така закрива устата му.
– Не казвай нищо. Не и преди да си ме любил.
43
НЮ ЙОРК
Аасиф навива обратно жилетката и я прибира в черната торба за боклук, в която я е донесъл.
Набил съпровожда едрия мъж през вратата до дървеното стълбище към стаята, в която е Избраната.
– Почакайте – казва Антун.
Те спират и се обръщат.
– Нека бъда аз.
Набил го поглежда с любопитство.
– Какво?
– Нека аз да нося жилетката. Мисля, че затова Аллах ме спаси, когато дойдоха американците. Страхливостта ме е подготвяла за този миг.
– Недей – казва Малек бомбаджията. – Не го прави. – Мъжът поглежда Набил. – Прекалено ценен е, за да го жертваме по този начин.
– Моля те – казва Антун и пада на колене. – Нека изкупя вината си, като напиша тази страница от славната ни история. Нека аз бъда Избраният.
44
КЕНСИНГТЪН, МЕРИЛЕНД
За своя изненада Мици открива Ирландеца, седнал до кръгла масичка в ъгъла на заведението само с чаша чисто кафе.
Няма бира. Нито вино. Никакъв алкохол.
Просто кафе.
Замислил се е и не я забелязва, докато тя не се тръсва на стола срещу него.
– Привет, как си?
– Добре.
– Честно казано, не изглеждаш много добре. Всъщност изглеждаш толкова далече от добре, че не съм сигурна, че ще успея да те открия дори с помощта на Гугъл.
– Благодаря, много си мила – тросва се той, а очите му пробягват към сребристата флашка в ръката ѝ. – Откри ли нещо?
– Нищо смислено. Копирах информацията и я пратих в офиса, за да погледнат и те – обяснява Мици и му я подава. – Вземи, оригиналът трябва да е при теб.
– Дай ми я по-късно. Имам дълга история със загубени из баровете вещи.
– Репутацията ти да не е едно от тях?
Ирландеца вдига ръце в знак, че се предава.
Мици пъха флашката в чантата си.
– Това, което видях, потвърждава думите на Софи, всичко е кодирано с някакъв лайнян шифър.
– Това някакъв официален шифър ли е? „Лайнян“ – като „Енигма“ или „Цезар“.23
– Как можеш да получиш някаква храна тук?
– По старомодния начин. Отиваш до бара и плащаш – посочва през рамото ѝ той. – На дъската зад теб има меню с неща, които вероятно стават за ядене. Да ти поръчам ли нещо за пиене, докато разглеждащ? – пита той и предугажда въпроса ѝ. – Не забравяй, можеш да избираш между кафе, кафе и кафе.