Той я поправя:
– Заподозрени престъпници.
Тя вижда, че почти са го спечелили.
– Честно казано, капитане, ако този тип Далтън не беше извън страната и не беше член на британския дипломатически корпус, отдавна щяхме да сме домъкнали пърхащия му из континентите задник да лъска някой от столовете в залата за разпити.
Фуло се отпуска в креслото си.
– Изумително е, Ирландец, но съм на едно мнение с теб и с лейтенанта. Не съм от тези, които биха допуснали някой да се прикрива зад постове и привилегии. Злото е зло, дори ако е облечено в дипломатически костюм за хиляда долара. – Изпъва се на стола и отваря някакъв документ на компютъра. – Добре е, че ме информирахте подробно за случая. Чувствайте се свободни да питате за всичко, което ви е необходимо, навсякъде, където се налага. По дяволите, ако трябва вървете в Англия и крещете пред портите на Бъкингамския замък, но разрешете този случай.
– Дворец – поправя го Мици. – Дворец е, не е замък.
Той я стрелва с прочутия си убийствен поглед, после се обръща към Ирландеца.
– Правете каквото е нужно, но където и да отидете, се постарай да не забравяш маниерите си и върши нещата любезно, бързо и възможно най-икономично.
– Да, сър.
Фуло подхвърля финален коментар.
– Не прецаквай този случай, Фицджералд, или, кълна се в Бог, наистина ще ти е нужен замък, за да се скриеш.
50
ГРАНД СЕНТРЪЛ СТЕЙШЪН, НЮ ЙОРК
Антун забива чело в лицето на Аасиф. Той простенва и изплюва кръв.
Агентът извива лявата му китка и я пречупва. После блъска счупената кост в гърба на гиганта и усеща как рамото на противника му се размества.
Аасиф не иска да умре. Знае, че трябва да надвие противника си и да се отдалечи от него, преди да детонира жилетката. Освен това знае, че е победен. Пренебрегва болката, съсредоточава се и започва бясно да рита с крака.
Антун избягва ударите му. Забива крака си в пищяла на горилата и го събаря на твърдата земя. Аасиф се превърта на здравата си ръка и се изправя на крака. Адреналинът му се покачва и с нови сили изритва Антун по бедрото.
Той обаче издържа на удара и не пада. Отвръща с удар, с който би се гордял и боксьор в тежка категория. Докато едрият мъж се отърсва от шока, Антун се завърта и го изритва в корема.
Биячът пада на земята като отсечен дъб. Антун се мята върху него и стоварва два юмрука в гръкляна му. Аасиф има чувството, че ще умре. Все пак успява да използва здравата си ръка и уцелва челюстта на противника си.
Антун не обръща внимание на болката. Влага цялата си сила в пръстите и в желанието си да смачка гърлото под тях.
Наоколо се струпват хора. Крещят и търсят полиция. Някой се опитва да откъсне Антун от мъжа, когото е затиснал, но той не отслабва хватката си. Тялото под него започва да се гърчи. Краката му подритват. По тротоара трополят тежки обувки.
Свършено е.
Антун се обръща по гръб и си поема дълбоко дъх.
Някой изкрещява „Божичко!“. Чуват се писъци. Достатъчно силни, за да привлекат вниманието на всеки полицай в рамките на километър.
Антун се изправя. По лицето му се стича пот. Обръща се към полудялата тълпа.
– Отдръпнете се! Всички, махайте се веднага назад!
Разгръща развлеченото черно яке, което носи, и показва жилетката.
– Имам бомба! Накараха ме да нося бомба.
Настава лудница. Униформените полицаи вляво от него замръзват на място. Един от тях говори нещо по радиопредавателя в ръката си. Друг плъзва внимателно пръсти към пистолета си. Вдясно, на около петдесет метра, Антун забелязва познато лице.
Набил.
Ръководителят на терористичната клетка се обръща и се отдалечава забързано.
Антун знае какво ще се случи. Затваря очи точно преди дистанционно детонираната експлозия да разкъса тялото му на хиляди парченца.
51
ВАШИНГТОН
Мици и Ирландеца тъкмо излизат от централата на полицията, когато новината гръмва.
– Бомбен взрив на Гранд сентръл! – чува се вик от стария служител на рецепцията. – Настанал е истински ад!
Двама полицаи изтичват забързано край него.
– Повече от сто убити – чете на глас надписите от екрана на обърнатия към него телевизор, който околните не виждат. – Може би поне още толкова ранени. Репортерът казва, че взривът се е чул на близо два километра.
Мици ругае.
Ирландеца се навежда над бюрото, за да види телевизора.
– Казват ли дали някой е поел отговорността?