– Още не.
Униформеният решава, че новината е толкова важна, че няма проблем да увеличи звука на телевизора.
Журналистка на около четиридесет години се опитва да направи репортаж на живо от мястото на събитието. Неспирният вой на линейките и на пожарните коли се бори с нея за място пред камерите.
– Взривът е станал малко преди шест следобед, в разгара на пиковия час, тук, в центъра на Ню Йорк. В този момент гарата – шестото най-посещавано туристическо място в света, е била най-натоварена. Първоначалните полицейски доклади твърдят, че взривът е предизвикан от бомбаджия самоубиец. Свидетелите го описват като мъж в края на двайсетте, може би трийсетгодишен, среден на ръст и с нормално телосложение. Полицаите разследват версии, според които той се е борил с друг мъж на тротоара, преди да покаже на хората жилетка с експлозиви и да детонира бомбата.
Камерата показва общ кадър, а на екрана се изписва телефонен номер, на който може да се позвъни за информация за загиналите и ранените, ако хората се тревожат за близък, любим или приятел, който може да е бил на гарата.
За Мици видяното и чутото е достатъчно. Всичко оттук нататък ще бъде само разтягане на новината – хората от телевизията ще се опитат да си свършат работата и ще депресират всички останали.
Излиза навън. Мисли за Джейд и Амбър, за Рут и Джак с месестите ръце, дори за онзи лентяй, бившия ѝ съпруг. Благодари на Бога, че са в безопасност в добрата стара Калифорния, а не в Ню Йорк, новата бомбена столица на света.
След няколко минути Ирландеца се появява, рошейки и без това разчорлената си коса, сякаш проверява дали не е започнала да пада. Поглежда назад към участъка.
– Новината някак отне блясъка на успешната среща с капитана.
Тя не го слуша.
– Имаш ли нещо против да се върна в хотела и да проверя дали не мога да си уредя полет обратно за утре сутринта? Предполагам, че от Сан Франциско ще мога да ти бъда точно толкова полезна, колкото и оттук.
Той би предпочел тя да остане, но разбира желанието ѝ да се прибере.
– Разбира се. Дай ми минутка и ще те закарам обратно.
– Не е необходимо. Изглеждаш така, сякаш всеки миг ще припаднеш. Ще си взема такси.
– Бих искал да те закарам. Стига да нямаш нищо против да поседиш още малко сред боклука в колата ми.
Тя оценява жеста му.
– Предполагам, че ваксините ми за тетанус и холера ще издържат едно последно пътуване в твоя боклукомобил.
52
БЪКИНГАМСКИЯТ ДВОРЕЦ, ЛОНДОН
Телефонът за специални случаи вибрира в джоба на официалния черен костюм на Оуен.
– Много съжалявам – обръща се той към канадския посланик. – Обаждането е спешно и трябва да вдигна.
Не изчаква да чуе отговора на дипломата и натиска копчето веднага след като успява да стигне на уединено място в коридора.
– Здравей, Гарет!
– Антун е мъртъв.
– Мили боже!
– На Гранд сентръл в Ню Йорк е избухнала бомба и той е замесен в инцидента.
Оуен усеща, че му прилошава. Чувства се зле. Зле и гневен. Опитва се да запази военното си хладнокръвие.
– Предполагам, че експлозията е дело на терористичната клетка, в която беше внедрен. Клетката на Набил.
– Така е. Следим Набил постоянно.
Оуен изпитва желание да го убие. Да го убие веднага, в същата минута. Но знае, че това не е решение.
– Табризи е ръководител на клетката, но той не е главният в тази организация. Всъщност най-вероятно е тяхната най-слаба брънка.
– Съгласен съм. Антун ни беше казал същото. Затова поиска да остане в клетката – за да се опита да стигне до по-важните хора.
– Тогава трябва да уважим смелостта и търпението му и да не убиваме това животно веднага. Колко са загиналите на гарата, Гарет?
– По последни данни – сто и единайсет. Близо двеста ранени от отломките.
След секунда с нежелание добавя последната информация, която е научил току-що:
– Изглежда са накарали Антун да носи жилетка, заредена с взривно устройство.
– Тогава или той е изявил доброволно желание да я носи, надявайки се, че ще успее да я обезвреди, или прикритието му е било провалено. Имаш ли идея какво е станало?
Гарет Мадок се бе опитвал да сглоби същия пъзел.
– Полицията казва, че се е борил с друг мъж и го е убил, преди да детонира устройството.
– Грешно са разтълкували фактите. Вероятно някой друг е взривил бомбата дистанционно.
– Може би е бил Набил. Подновихме следеното му след експлозията, когато се върна в скривалището им.
Оуен наблюдава гостите, които се запътват към трапезарията, за да заемат местата си.