Жизела, името ѝ е Жизела. Дива испанка. Бяха се надрусали с кокаин, достатъчен да убие цяла рок банда.
На пода са разхвърляни дрехи, празни бутилки от минерална вода и пари.
Купища и купища банкноти. Лири.
Вече си спомня всичко. В Лондон е. И миналата нощ бе имал късмет. Голям късмет.
55
ГЛАВНО ПОЛИЦЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ, ВАШИНГТОН
Ярката утринна светлина навлиза през протритата щора на прозореца в кабинета на Фуло и кара Мици да присвива болезнено очи.
Въздушната възглавница в колата на Ирландеца бе счупила носа ѝ и я бе оставила с множество контузии, включително две насинени очи и ужасно подпухнали устни – сякаш току-що си е слагала ботокс.
Мици премества стола си на сянка, докато капитанът чете сведения от компютъра.
– Последните новини от болницата са, че е стабилен, но все още в критично състояние.
– Късметлия е, че е жив – вметва Мици, като инстинктивно опипва с пръсти издутината в средата на носа си.
– Не чак такъв късметлия – отбелязва капитанът и дочита остатъка от информацията: – Има счупени ребра, счупена лява ключица и дясна китка. Разместено дясно коляно, навехнат ляв глезен и... – гласът му заглъхва.
– И какво, капитане?
Фуло продължава с мрачен тон.
– Черният му дроб е отказал. Прецакан е напълно. Това е причината за кръвта, която си видяла да кашля точно преди да припадне.
– Алкохол?
– Години наред. Беше добро ченге. Някога. Преди случая с фризера. Казал ли ти е за това?
– Не.
– Случай на домашно насилие в Брукланд. Млада жена беше открита да скита из района. Изглеждаше така, сякаш не е яла от година. – Кимва към Мици: – Очите ѝ бяха като очи на панда от отоците, също като твоите. Хлапето бе направо синьо, с белези и наранявания по цялото тяло. И не можеше да говори.
– Шок?
– Лекарите казаха, че преди години езикът ѝ е бил защипан за устните с телбод за килими. Когато се възпалил, похитителят отрязал края му. Хлапето останало с половин език. Но можеше да пише. Пишеше неща, които никога не би искала да прочетеш. Фицджералд отговаряше за случая. Момичето посочило съборетината, където било държано и насилвано. Перверзникът отдавна бил изчезнал. Фицджералд претърсил мястото и намерил фризер в гаража.
– Мисля, че се досещам какво е имало вътре.
– Не мисля, че се досещаш. Фицджералд намерил трупове на новородени.
– Мамка му – отпуска глава Мици.
– Четири на брой. Подредени в линия. Шибаният социопат отвлякъл момичето, когато било на тринайсет години и го забременил четири пъти.
Мици се опитва да се хване за сламка. Иска ѝ се в случая да има нещо не толкова зловещо.
– Бебетата мъртвородени ли са били?
– Не. Той лично ги израждал, прерязвал пъпната им връв и ги слагал във фризера да умрат.
Тя поклаща бавно глава и се опитва да намери някакъв смисъл в историята.
– Защо? Защо ги е запазил? Защо не ги е заровил?
– Трофеи. Казал на момичето, че са доказателство за неговата мъжественост.
– Исусе! Моля ви, кажете ми, че чака смъртната си присъда в затвора, за да отида да се насладя на купона, когато настъпи големият ден.
– Умря в мотел в Ню Йорк. Някой го завързал за стол, напъхал част от чаршафа в устата му и го прострелял в слабините. Според криминалистите убиецът е изчакал поне час, преди да дръпне чаршафа от устата му, да пъхне пистолета между зъбите и да изстреля втория куршум.
– Добре свършена работа.
– Не само ти мислиш така. Никой не се зарови особено в случая, за да намери стрелеца. Най-малкото Фицджералд. Той не изглеждаше много изненадан от станалото. Не знам дали следиш мисълта ми.
Тя кимва:
– Надявам се, че в болницата ще успеят да го вдигнат на крака. Да направят трансплантация и каквото там е необходимо.
– Ще пуснем някои връзки. Да видим какво можем да сторим, за да го придвижим по-напред в списъка на чакащите за донор – кимва капитанът. Преглежда документите на бюрото си и изважда един лист. – Това е за теб.
Тя го взема и се взира в списъка с имена.
– Личните телефони на всички висши служители на британското посолство тук и в Лондон.
– Благодаря. Ще ги прозвъня, когато се върна в Калифорния.
Забелязва полуусмивката на Фуло. От вида, който показва, че началниците знаят нещо, което ти не знаеш.
– Пропускам ли нещо?
– Говорих с началника ти – госпожа Донован. Тя няма нищо против да се занимаваш с този случай оттук, от Вашингтон, независимо дали ще успееш да го разрешиш, или ще се окаже задънена улица.